 |
| Рисунка JL G от Pixabay |
Живееше в Соленото езеро една колония розово Фламинго. По цял ден крачеха из езерото, хранеха се с рачета и скариди, танцуваха и лудуваха. Задружни бяха.
Едно фламинго в тази сплотена колония обаче беше лилаво. Незнайно как се беше появил такъв разноцветен. „Единствен в рода си“, казваха му близки. А и какво ли не прави, за да порозовее – маза се с кал, лепи си мидички, ядеше артемии по двойна и тройна доза, но не – все лилав си оставаше, само му се поду корема. Болеше го, че е различен. Накрая реши, че съвсем не се чувстваше като удома си в Соленото езеро и тръгна по широкия свят да търси истинските си роднини.
Летя на длъж и на шир. Спираше да разпитва всеки по пътя си. Срещна бели фламинга, оранжеви, дори няколко червени, но лилаво никъде не видя. Минаха години. Накрая някой му каза да пробва да потърси през океана в Далечните страни и то отново литна.
Така измършавяло и отчаяно, Лилавото Фламинго кацна на самотен остров някъде насред океана. Строполи се на пясъка и останал без дъх зачака да умира – и капчица сила нямаше да се помръдне даже.
След известно време, и то не знаеше колко, пред мъжделеещия му поглед се появи една голяма човка, после едни дълбоки очи и се плисна някаква вода върху му, а после главата сложи и храна в човката му. Поосвести се и видя пред себе си един доста възрастен, леко посивял събрат, който го гледаше с много благ и топъл поглед.
- Добре си дошъл, момче! Какво те води толкова далече? – приветства го той.
- Търся дома си. – отвърна със смирение и благодарност Лилавото Фламинго.
Старата птица го погледна из дълбоко, очите му четяха сърцето му и той разбра каква е болката му.
- Искаш ли да останеш при мен да ми помагаш? Стар съм вече, трудно се справям. А ти току виж успееш да си намериш мястото.
Лилавото Фламинго не му мисли много. Беше пътувал толкова дълго, за да дойде тук, че не знаеше дали може да се върне обратно. Пък и силите му за нови приключения се бяха изчерпали. Довери се.
Захвана се бързо за работа – оправяше гнездата, улавяше храната, приготвяше я събираше тръстики и разни други тревички под инструкциите на Стареца. Научи се и да помага на другите обитатели на острова, когато бяха в нужда, а те му отвръщаха с благодарност. Вечер, преди да заспят Старият Фламинго му разказваше приказки за далечни пътешествия и ритуали.
Така минаваха дните. Изтърколиха се цели седем години. На Лилавото Фламинго не му и хрумваше да си ходи. Една вечер Старецът издъхна в съня си. Беше предал всичките си знания и сега си заминаваше свободен. Лилавото Фламинго го изпрати с почести и благодарност. Замисли се как да продължи оттук нататък. Същата вечер му се присъниха роднините му и той знаеше, че е дошло време да се върне.
Пътят към дома налучка лесно. Сърцето силно го водеше към Соленото езеро. Учуди се. Не бе разбрал кога се беше научил да го слуша. И още много изненади му показа пътя. Където и да спираше Лилавото Фламинго за нощувка, посрещаха го като чакан гост. Помагаше на домакините с каквото може и после продължаваше по своя път. И докато летеше волно към дома, някак неусетно осъзна, че вече бе в мир със своята различност и светът сега му се виждаше едно уютно и гостоприемно място, изливащо благата си върху му.
Когато спря пред родната лагуна, и близки и далечни приветстваха го с ласкав танц. Прегръщаха го, радваха му се, играха и той разтвори сърцето си за всички тях.
Автор: Ивилина Зафирова
тел: 0898417727
