Щастието в партньорските връзки - от хармония към дисхармония
Щастието, за което мечтаем, често е свързано с партньор, с когото да го споделяме. И разбира се, влизаме в партньорска връзка с надеждата тя да се развива добре – човекът до нас да ни допълва, да ни прави щастливи и дори да ни помогне да загърбим всички онези неприятни моменти на болка и разочарование от миналото.
В началото на една връзка като че ли в стомаха ни пърхат пеперуди, преливаме от любов – открили сме сродната си душа.
Само няколко месеца по-късно взаимоотношенията започват да прогресират от хармония в дисхармония. Започваме да виждаме все по-ясно в какви илюзии сме се оплели. Всъщност този човек се оказва изкусно обучен да забива копията си в най-болезнените ни рани и в зависимост от тежестта и големината на травмите, които носим, в крайна сметка може да се окажем на изключително тъмно и безнадеждно място. Възможно е да се чувстваме като в капан, да не изпитваме грам любов и да се чудим какво изобщо правим в тази връзка. Културата ни, за съжаление, не ни е оставила много инструменти, с които да се справим с това страдание. Неслучайно толкова връзки приключват с дистанцирани и враждебни партньори, независимо дали те избират да се разделят или да продължат живота си заедно.
Това, обаче, съвсем не означава, че връзката им е лоша. Напротив – това е характерът на всяка връзка. Тя ни дава ясна картина как работи системата ни от вярвания и по един не особено приятен начин ни помага да се изправим пред загърбените си болезнени чувства, за да прекратим страданието в дългосрочен план. Така можем да се свържем с вътрешния си мир, свободата, хармонията и да изпитаме зрялата и знаеща любов, с която да изберем да обичаме себе си и партньора си, заедно с недостатъците и несъвършенствата.
В тази зряла любов няма врагове, няма победители и губещи, няма старание да доказваме правотата си, да контролираме другия или да отвръщаме на ударите. Има ясното разбиране, че в партньорството си сме на една страна и в интерес и на двама ни е да поддържаме пространството помежду ни чисто и в порядък.
Стъпки за възстановяване на хармонията във връзката
Какво би ни помогнало да устоим на импулса да влезем в битка или да избягаме, когато се почувстваме изоставени, потиснати или обидени, докато човекът срещу нас ни крещи в лицето или ни залива със студеното си недоволство? Има няколко стъпки, които бихте могли да следвате:
- На първо място разбирането, че в партньорството няма виновни и невинни. Партньорите взаимно обслужват нагласите си – всеки един потенциален партньор може да бъде възприет като партньор само, ако прилича на вече съществуващия вътрешен образ. Влюбването, само по себе си, е в основата на тази реципрочност – резонансът на вибрационните честоти, на които са настроени и двамата партньори. С тази осъзнатост мога да вляза в емоционалната върхушка с благодарност, че човекът насреща настойчиво ми показва над какво имам да работя и същевременно с това ми помага да поддържам любопитството за ползите от излекуването на потиснатите чувства. Не забравяйте, че за да живеете в хармонични отношения, трябва да се научите да идентифицирате вашите повтарящи се модели - вашата хореография.
- Следващата значима задача е да разбера коя част от мен е поела командването – дали мога да остана присъстваща и наблюдаваща в центъра си или се нося на вълната на емоцията на ранената си част. Важно е да преценя дали виждам ясно драмата, разиграваща се между негативните ни образи – какво вижда в мен партньора ми и какво виждам аз в него; как реагирам; и най-вече мога ли да запазя вътрешното си спокойствие и да говоря от позицията на зрялата си част или емоциите са твърде интензивни и имам нужда да се отделя от случващото се, за да си възвърна спокойствието. Мога ли да съм центрирана и неутрална, със знанието, че това са само образи, докато виждам, например, партньора си като налагащ се, депресиран или пък изискващ и критикуващ. ….
- После е нужно да обърнем внимание на това как реагира партньорът, когато му “подадем ръка” – например, ако е имал труден ден - да отправя предложение за почивка и съвместен разговор. Възможно ли е да общуваме осъзнато или човекът срещу нас прави опити за отблъскване на диалога. Не е здравословно да настоявате, ако виждате, че той или тя не е в състояние да се успокои. По-добрият вариант е да се отдръпнете, докато бурята премине, без да се позволявате лошият ден на единия да афектира върху деня на другия.
- Избягвайте да генерализирате - не попадайте в капана на приемането, че другият човек просто „е“ по този или онзи начин. Поставете себе си в картинката и проверете какво бихте могли да направите по различен начин, за да предизвикате различен отговор от отсрещната страна. Запитайте се как можете да се освободите от заседналия модел във връзката ви като бъдете креативни, забавни и дори игриви?
- И накрая, ако искате да разчупите неблагоприятната динамика и да получите повече от връзката си, опитайте да дадете това, което искате. Вместо да се оплаквате, че вече не се забавлявате, например, организирайте вечер навън. Не можете да контролирате партньора си, но сте в състояние да повлияете на взаимодействието помежду ви, като промените собственото си поведение. Това се нарича работа върху връзката ви.
Драмата в партньорските взаимоотношения - възможност за излекуване на вътрешното дете
Ако осъзнаете, че сте се оказали във вихрушката на драмата и не можете да се успокоите, знайте, че тази емоция ви предоставя чудесна възможност да излекувате раните от миналото си, за което ви е нужно безопасно за вас пространство – усамотено или в присъствието на друг спокоен и разбиращ човек. Така можете да поставите срещу себе си емоционалната болка, за да видите какво послание носи тя и за какво има нужда да се погрижите или можете да се свържете с най-ранните спомени, в които сте изпитвали тази емоция. Обикновено тези ранени части от нас са на психическата възраст на дете, останало да носи болезнения спомен от липсата на емоционална топлина. От позицията на възрастен бихте могли да си позволите да усетите болката и да разберете какви нужди не са били посрещнати – нуждата от обич, от това да сте значими, да сте в безопасност, да сте в контакт с друго човешко същество – видяни и чути, ценени или да се празнува присъствието ви и да се гордеят с вас.
Това, което най-често хората правят, когато тези нужди не са били посрещнати, е или да се откажат напълно от тях и да останат в нещастието си, или да ги хвърлят на партньорите си да ги удовлетворяват, като негодуват, ако другия не ги изпълни. И двете стратегии само удължават страданието, защото съвсем не е задача партньорите да поправят това, което не е протекло добре в детството.
Удовлетворяване на нуждите чрез работа с вътрешното дете
Именно работата с вътрешното дете е толкова ценна и същевременно изисква натрупване на умения да отговаряме на нуждите от контакт за всяка една възраст – едно бебе би имало потребност от гушкане и игра, докато един тийнейджър – от задълбочен разговор, яснота и разбиране. Така, изграждайки обич към себе си, създаваме едно лечебно пространство около наранените си вътрешни деца и те могат да си отдъхнат и да оставят командването в ръцете ни – тази наша част, която е на актуалната ни възраст и има своите граници, мъдрост и родителска грижа. В тази позиция на спокойно присъствие, вместо да говорим чрез болката си, можем да говорим за болката си, да сме отговорна за действията, думите и емоциите си и същевременно да изразяваме ясно какво искаме и какво не искаме в живота си.
Фамилна лоялност и заплитания
Често това, което пречи да поддържаме осъзнатостта, че с партньора си сме от един отбор, са моделите на взаимоотношения и на справяне с живота на нашите предци, които прилагаме от лоялност към тях, независимо дали тези модели са добри или лоши, а понякога и конфликтни. Когато съзнателно спрем и се откажем от автоматичното повтаряне на наследените нездравословни модели, взаимната любов и удовлетвореност от връзката нараства.
Носенето и пресътворяването на стари ситуации на несправедливост, които са се случили в предишни поколения, са друга честа срещана причина за проблеми във връзката. Често човек се оказва несъзнателно заплетен с член от рождената си система да носи болката, потиснатата тъга или други непреживяни емоции, повтаряйки и проявявайки ги в живота си, все едно е на мястото на този човек. Несправедливостта и съответния емоционален заряд, който я съпътства, ще се наследи като партньорско разочарование, което ще се насочи към партньорите на наследника. Тук фамилните констелации дават ясна картина как заплитанията влияят на връзката и помагат да се отстрани причината за проблемите във взаимоотношенията.
Равнопоставеност и баланс във взаимоотношенията
Въпреки разликата в това, което мъжът и жената могат да си дадат и вземат един от друг, те са равноправни и обменът на любов между тях, като мъж и жена, е успешен и не пресъхва, ако те „отдават“ и „вземат“ балансирано и се допълват взаимно – и в добро, и в лошо. Когато един партньор основно дава, бивайки надежден изпълнител на всякакви искания и нужди, или се държи сякаш има правото да критикува, възпитава или променя другия, влиза в родителската позиция и в крайна сметка за другия е много по-лесно да си тръгне, отколкото да остане във връзката. Аналогично, един партньор, който само взема и ясно знае от какво има нужда и изгражда отношения така, че да получи възможно най-голяма полза, също обрича отношенията си на провал – рано или късно другият ще се умори да бъде използван и тогава ще започнат негодувания, изисквания, скандали и раздяла.
Истината е, че всички копнеем за съвършена връзка и дори чувстваме, че имаме пълното право на такава, но всъщност сблъсъкът между човешкото несъвършенството на единия с несъвършенството на другия е това, което прави връзката възможна. Сблъсъкът между сенчестите ни страни и начините, по които се справяме с тях, както индивидуално, така и в партньорство е същността на взаимоотношенията с другия.
Ако, независимо какво правите, връзката ви тежи и не успявате да осъществите промяна между вас двамата, можете да се възползвате от услугите на психотерапевтичната помощ. Като терапевти ние сме способни на любяща конфронтация - да се изправяме се срещу трудните черти и поведения, докато сме разбиращи и подкрепящи, така че клиентите да имат възможността се доверят и да извървят пътя на промяната в едно безопасно взаимодействие.
