Показват се публикациите с етикет Отглеждане. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Отглеждане. Показване на всички публикации

 ДЕЦАТА ВИ НИТО СА ВАШИ УЧИТЕЛИ, НИТО ВИ КАРАТ ДА СТРАДАТЕ

В практиката ми често се натъквам на родители, които си признават, че децата им ги ядосват, че ги правят щастливи, че ги притесняват, че са най-големите им учители в живота и т.н. Аз самата като млада майка също смятах, че моите деца много умело ми натискат бутоните. 

Всъщност всичко това просто не е вярно!

Децата не са някакви гигантски мегамозъци, които правят всичко възможно да предизвикват чужди емоции, нито пък са вездесъщи духовни учители, дошли на този свят да ви покажат пътя на просветлението. Те са просто деца – малки човешки същества в процес на развитие – физически, умствено и емоционално, които водени от инстинкта си за оцеляване и удовлетворяване на базовите си нужди, търсят внимание и грижа от тези, които се грижат за тях. 

Как да запазим здравия дух – своя и на децата си, в условията на социалната изолация или как да си осигурим свобода в ограниченията

Снимка на Esi Grünhagen от Pixabay
Ето ни в 7-мата седмица от социалната изолация поради Коронавирус 19. До тук най-вероятно и ние, и децата сме преминали през тъгата от загубата на срещи с приятели, близки, колеги и съученици, на игри на детски площадки, а също от загубата на бъдещи планове и доходи в една или друга степен. Сблъскали сме се и с напрежението от това всички да сме затворени да правим най-разнообразни дейности едновременно на едно място и с нуждата от предефиниране на границите помежду ни.

Феята с пъстрите крилца

        В Старата гора живееше една малка фея с пъстри крилца. Денем баща ѝ Слънце обагряше крилцата ѝ с всички цветове на дъгата, а нощем майка ѝ Луната рисуваше по тях красиви картини. Това, че двамата ѝ родители рядко се срещаха, не ѝ пречеше – тя знаеше, че винаги може да разчита на тяхната любов и подкрепа.
        Сутрин феичката ставаше със зората и танцуваше на окъпаните с роса поляни, после нежно събуждаше славеите и запяваше с тях. Денем играеше с катеричките, прегръщаше се с мечетата, гонеше се с лисичетата. Нощем нежно ги завиваше с приказния си воал и ги целуваше за лека нощ. А когато някой се наранеше или се изгубеше, винаги знаеше, че може да разчита на нейната помощ. Достатъчно беше да я извика, и тя веднага се отзоваваше. Феята много обичаше горските обитатели и горските обитатели много обичаха феичката.
        Една златна есен в Старата гора се появи палав и грозноват гном. Никой не разбра откъде е дошъл и как се е прокраднал незабелязан, но ето, че сега стоеше точно пред феичката и ѝ правеше реверанси. Тя му се усмихна нежно и се върна към заниманията си. През следващите дни гномът продължи да се държи мило с нея, но за съжаление отношението му към животните беше доста невъзпитано. Случваше се феичката да го види как грубо блъска вълка или удря глигана. Даже веднъж рязко го спря като го видя да замеря совата с камъни.

Децата ни искат да са самостоятелни

Снимка на thedanw от Pixabay
Със  сигурност на всеки родител се е случвало да повтаря по няколко пъти на ден на детето си да си измие зъбите, да се облича за градина или училище, да учи, да си оправя стаята,  да се изкъпе и т.н., а детето като че ли изобщо да не чува какво му се говори или напълно игнорира наставленията, а да поеме самó инициативата да прави всичко това изглежда като мисията невъзможна. В най-добрия случай ще се спре да каже: „Не, не искам да го правя“.  Неодобрението на поведението му от страна на възрастния не само не върши работа, а напротив влошава ситуацията – съпротивата става още по-задълбочена и неосъзната.

„Искам го!“: Как да не лишаваме децата си от техните желания и да удържаме своите граници

Снимка Виктория Бородинова, Pixabay

С реклами навсякъде около нас, с красиви форми и вкусни аромати вниманието на децата ни постоянно е привлечено към хиляди вещи и удоволствия, от които в повечето случаи изобщо нямат нужда. Естествено, веднъж ангажирани, те започват неистово да копнеят за въпросната играчка, лакомство или начин на забавление и прилагат в действие всички стратегии за постигане на целта, които познават. Изходът от създалата се ситуация може да се окаже кошмарен и за родителите, и за децата, а също и за финансовото им състояние.
Въпросът е: Как да подходим към детето, за да удовлетворим и неговите нужди и да останем в съгласие със себе си?

Поставянето на граници – окриля или осакатява?


Фотография: Ronald Plett от Pixabay
Темата за нуждата на децата да им се поставят граници и сигурността, която те носят, напоследък е особено актуална. Въпросът е обаче как да се постави списъкът от „не прави така“, за да не се окаже, че вместо да изграждат стабилна основа, родителите стресират допълнително децата си и ограничават творческия им устрем и развитие. Ето някои принципи, които следвам при поставянето на граници и които са добре приети от децата, с които общувам:

Електронните екрани – помагат или вредят в развитието на децата?

Фотография: finelightarts от Pixababy

Всички до голяма или по-малка степен сме запознати с ползите от съвременните технологии. Ето например телефона – устройство, което можем да държим в дланта си, ни служи като портал към древната мъдрост и същевременно ни въвежда в последните нововъведения във всяка една област на живота, чрез него можем да се свържем с най-отдалечената точка на Земята; да работим; да си доставяме всичко необходимо и още толкова много неща. Едва напоследък започна да се говори обаче за вредите от употребата на технологиите. Макар и не толкова явни, вредните въздействия също са факт и информираността ни по въпроса ни помага да вземем по-адекватни мерки за защита на себе си и децата си от неблагоприятните влияния.

Как да отглеждаме самостоятелни деца?


Една от най-основните характеристики на нашето време е забързаността. Ангажирани сме с толкова много дейности, които преливат една в друга в един безспирен кръговрат, че трудно се сещаме да се поспрем, за да видим къде сме, кои сме, какво искаме и дали наистина го постигаме. Още по-трудно е да видим децата си. Изискваме от тях да са самостоятелни – да се хранят сами, да се къпят сами, да се обличат сами, да се държат възпитано, да помагат в домакинството, да си пишат домашните сами и да внимават в клас… И с възрастта изискванията ни като родители се допълват с изискванията на другите роднини, учителите и обществото, а пътят, за да бъде постигнато всичко това, става все по-неясен, понякога дори невъзможен.
Превод / Translation: BG EN

Разговори за близостта: 5 начина да избереш любовта

БЕЗПЛАТНО СЪБИТИЕ Покана за 45 споделени минути в непринуден разговор за полярностите, които ни разделят и събират Запиши се ...