Фотография: finelightarts от Pixababy |
Всички до голяма или по-малка степен сме запознати с ползите от съвременните технологии. Ето например телефона – устройство, което можем да държим в дланта си, ни служи като портал към древната мъдрост и същевременно ни въвежда в последните нововъведения във всяка една област на живота, чрез него можем да се свържем с най-отдалечената точка на Земята; да работим; да си доставяме всичко необходимо и още толкова много неща. Едва напоследък започна да се говори обаче за вредите от употребата на технологиите. Макар и не толкова явни, вредните въздействия също са факт и информираността ни по въпроса ни помага да вземем по-адекватни мерки за защита на себе си и децата си от неблагоприятните влияния.
· Пристрастяване, дефицит на вниманието и хиперактивност, агресия, тревожност и депресия, психоза, хронична болест на способностите са само част от нарушенията, които може да причини прекомерната употреба на електронни устройства.
· „Електронен кокаин“ нарича електронните екрани и видеоигрите, д-р Питър Уайбрау – директор на неврология УКЛА.
Както видеоигрите, към които по-зависими са момчетата, така и социалните медии, към които по-често клонят момичетата, са пристрастяващи, защото и двете са свързани с основните характеристики за наркотичната зависимост – повишаване на нивата на хормоните допамин и адреналин.
Ако нещо приятно погъделичка рецепторите на допамин, организмът реагира с допаминов отклик, който в еволюционно отношение се нарича механизъм за приспособяване, защото способства за създаване на потомство и за изхранване. Храна повишава нивата на допамин до 50%, а видеоигрите, както и сексът - до 100%, т.е. даваме на децата дигитален оргазъм, който продължава с часове, а понякога и с дни.
Адреналинът от своя страна възбужда механизмът за оцеляване „бий се или бягай“. Факт е, че гейм индустриите наемат невробиолози, за да вдигнат адреналина до максимална степен и направят график за награждаване, който да се превърне в навик, т.е. играещите пристрастено да искат да достигнат следващото ниво. Непрестанно се правят експерименти, за да направят игрите максимално стимулиращи.
· Ефект на дисрегулация и адреналинова умора
След часове превъзбуда пред екрана децата не могат да се успокоят, въпреки че са уморени. Сънят се нарушава. Човек става треперещ и нервен. Децата са стресирани, депресирани и празни - не си харесват живота или себе си, а с едно натискане на копчето получават цяла нова идентичност.
· Размиване на реалност и виртуална реалност; риск за фрагментирана реалност.
Психиатричните пристъпи сред младежите, изгубили представа къде се намират и с какво са заобиколени вече не са рядкост.
Погрешни вярвания относно ползите от дигиталните системи:
Все още голяма част от обществото вярва в определени лозунги, които са повече продукт на реклама, отколкото имат отговарят на реални изследвания. Някои от тях са:
· Дигиталните технологии помагат при учене.
Всъщност екраните разсейват вниманието на детето много повече, отколкото му помагат, докато учи. Бързо сменящите се изображения и светлината непрекъснато дразнят и превъзбуждат нервните рецептори и пречат на концентрацията.
Детето е нужно да има възможността да учи чрез директен социален контакт, да развива двигателните си умения, манипулирайки с реални обекти.
Освен това дигиталните технологии ограбват децата от възможността да бъдат изобретателни. Когато са прекомерно стимулирани децата от 2 до 8 години (периодът, в който се развиват способностите за внимание), те започват да чакат стимулация отвън и за да се фокусират е нужно да бъдат свръх-стимулирани. На тази възраст детето е нужно да играе, да използва активно въображението си, да майстори, за да стимулира връзките в мозъка. Важно е да му доскучава, защото отегченото дете използва механизмите си на творчество и развива въображението си.
В статия на Ню Йорк Тайм съобщават, че директорите и инженерите в силиконовата долина /Yahoo, Google, Apple/ пращат децата си да учат във Валфдорски и Монтесори училища, за да се развиват по естествен начин, а Стив Джобс заявява: „Децата ми нямат Ай-пад, ограничаваме технологиите, които децата ни използват удома“
· Социалните мрежи улесняват общуването.
Като гаранция за добро психично здраве, е нужно при взаимоотношенията си с околните поне през 70% от времето да имаме очен контакт. Когато това не е на лице, не можем да изграждаме стабилна връзка помежду ни.
· Не трябва да пречим на децата да се забавляват. Нищо няма да му стане да поиграе малко с телефона си.
Употреба на дигитални устройства за забавление води до зависимост, както поясних по-горе.
Освен това игрите с насилие значително намалят мозъчната активност. Показателен е експериментът през 2011г. в Университета по медицина в Индиана, включващ 22 мъже на възраст от 18 до 29 години, разделени на случаен принцип на 2 групи – експериментална и контролна. Експерименталната група играе игри с насилие 10ч на седмица, а контролната група не играе никакви. Д-р Уанг обявява, че само за 1 седмица играта повлиява сериозно на фронтални области на мозъка, отговорна за контрола на емоциите и агресивното поведение. Нарушава се способността да се контролира импулсивността, чрез свиването на сивото вещество в кортекса, а компрометирането на бялото вещество води до дименсии, алцхаймер, ДВХР и пристрастявания.
Игрите с насилие са пряк причинен фактор за увеличаването на агресивните мисли и поведение – това е резултатът от изследване, проведено от д-р Крейг Андерсън от Държавния университет в Айова върху 130 000 участници из целия свят.
Шон Паркер, бивш консултант и акционер във Фейсбук, споделя относно пристрастяването във Фейсбук: “Ние създадохме чудовище. Фейсбук използва харесвания и споделяния, за да създаде примамка от обратна връзка за социална валидация, която кара потребителите да се връщат обратно“. „Имаме нужда да ви даваме малки дозички допамин от време на време, защото някой е харесал или е коментирал снимка или пост, или каквото и да е“ „ и това ще ви накара да допринасяте с повече съдържание и да получавате повече харесвания и коментари.“
Бившият продуктов менажер на Гугъл Тристан Харис публично обявява: „Силиконовата долина умишлено проектира телефона ви, приложенията и социалната медия, за да ви пристрасти.“ „Има цяла книга с техники, които се използват, за да те накарат да използваш продукта възможно най-дълго…да се отвлече умът на потребителите и да се формира навик.“
Рамсей Браун от „Допаминовите библиотеки“, продаващи ноу-хау на издателите на приложения, споделя: „Откакто разбрахме до известна степен как работят тези части на мозъка, които боравят с пристрастеността, хората откриха как да ги напояват още повече и как да запишат тази информация в приложенията. Това не се случва случайно, ние сме манипулирани предумишлено и се възползват от нас.“
Затова вече не е изненадваща гледката на насядали един до друг младежи, които предпочитат да си чатят по телефона, вместо да си говорят очи в очи помежду си.
Как можем да предпазим децата си от негативните дигитални въздействия?
Технологията е неизменна част от живота ни, не можем да се изолираме от използването ѝ. Можем обаче да контролираме времето и начина, по който децата ни си служат с нея.
· Помогнете им да станат дигитално грамотни, т.е. да умеят да анализират, оценяват и интерпретират информацията, която е на разположение. Говорете им как да ги използват разумно и безопасно - обяснете им какви рискове могат да крият за тях различните сайтове и апликации.
· Ограничите времето, което децата прекарват в мрежата до 1 час на ден като им разясните по възможно най-достъпния за тях начин какви рискове крие прекомерната употреба. Говорете с тях отрано и често за негативните страни на използването на електронните екрани.
· Дайте им личен пример. Родители, практикувайте това, което проповядвате – ограничете и своите електронни навици.
· При възраст под 8 години употребата на телефони, таблети и компютри не е желателна, а след като им предоставите възможността да ги използват, бъдете до тях, за да обсъждате какво правят и какво се случва с тях, докато са пред екрана. Телефонът не е бавачка.
· Без екрани на масата по време на вечеря. Общуването помежду ви е безценно.
· Не се ядосвайте, ако детето ви повтаря „Още малко“, „Ей, сега“, „Да, да, добре!“ и не оставя телефона. Игрите и приложенията са програмирани да постигат този ефект. Бъдете настойчиви и разбиращи едновременно.
· За да не се поддават лесно на влиянието на пристрастяващите функции на дигиталните устройства, децата е важно да имат здравословни хобита и взаимоотношения с близки и приятели, да прекарват време в спонтанна игра сред природата.
· Препоръчително е да си давате един ден седмично дигитален глад и да инвестирате времето си в усъвършенстване на възприятията (зрение, слух, мирис, вкус и допир).
· Ако въпреки това забележите, че се появява пристрастяване, д-р Николас Кардарас, водещ пионер в областта на технологичното пристрастяване и дигиталната детоксикация, съветва напълно да ограничите използването на всички таблети, телефони, компютри, а при по-тежки случаи и телевизия, в рамките на 4 до 6 седмици. Това е времето, което обикновено се изисква, за да се възстанови превъзбудената нервната система. Съществено е и да заменят старите навици с нови забавни и предизвикващи интерес дейности.
Предизвикателно е да си „лоутек“ родител. Налага се човек да се изправи пред редица предизвикателства, които в противен случай може лесно да подмине. И все пак това спомага отглеждането на издръжливи, емпатични и емоционално силни деца.
Автор: Ивилина Зафирова
По материали от лекция на тема "Tech Overuse & Addiction: What You Can Do", с лектори д-р Катрин Шейнбърг, в партньорство с Камила Рийс, д-р Николас Кардарас и д-р Мартин Пол.