Ролите, които играем

Когато любовта се превърне в игра на оцеляване

Когато в една връзка не е безопасно да изразиш свободно мислите и чувствата си, хората не се държат автентично.

Те започват да оцеляват.

И вместо да бъдат себе си, влизат в роли.

Роли, които им дават усещане за контрол.
Или защита.
Или принадлежност.

Проблемът е, че тези роли поддържат напрежението, вместо да го решават.

Триъгълникът на драмата: 

защо се въртим в едни и същи конфликти

Може би тази ситуация ви е позната:

Един обвинява.
Друг се защитава.
Трети “оправя нещата”.

И после ролите се сменят.

Това е т.нар. Триъгълник на драмата – динамика между три роли:

Жертвата      

„С мен винаги става така.“

Чувства се безпомощна. Чака някой да я спаси.

Но не поема реална отговорност.

Насилникът 

„Ти си виновен.“

Критикува, обвинява, напада, за да се почувства силен или прав.

Под маската на сила често стои страх.

Спасителят 

„Аз ще оправя всичко.“

Помага дори без да е поискано.

Живее през нуждите на другите. Поддържа Жертвата зависима и неспособна да порасне

И най-важното — тези роли се разменят.

Насилникът става Жертва. Жертвата става Спасител. Спасителят става Насилник, когато помощта му не бъде оценена.

Така конфликтът никога не приключва.

Взаимоотношенията в партньорските връзки - от хармония и дисхармония към възстановяване

Щастието в партньорските връзки - от хармония към дисхармония

Щастието, за което мечтаем, често е свързано с партньор, с когото да го споделяме. И разбира се, влизаме в партньорска връзка с надеждата тя да се развива добре – човекът до нас да ни допълва, да ни прави щастливи и дори да ни помогне да загърбим всички онези неприятни моменти на болка и разочарование от миналото. 

В началото на една връзка като че ли в стомаха ни пърхат пеперуди, преливаме от любов – открили сме сродната си душа. 

Само няколко месеца по-късно взаимоотношенията започват да прогресират от хармония в дисхармония. Започваме да виждаме все по-ясно в какви илюзии сме се оплели. Всъщност този човек се оказва изкусно обучен да забива копията си в най-болезнените ни рани и в зависимост от тежестта и големината на травмите, които носим, в крайна сметка може да се окажем на изключително тъмно и безнадеждно място. Възможно е да се чувстваме като в капан, да не изпитваме грам любов и да се чудим какво изобщо правим в тази връзка. Културата ни, за съжаление, не ни е оставила много инструменти, с които да се справим с това страдание. Неслучайно толкова връзки приключват с дистанцирани и враждебни партньори, независимо дали те избират да се разделят или да продължат живота си заедно. 

Това, обаче, съвсем не означава, че връзката им е лоша. Напротив – това е характерът на всяка връзка. Тя ни дава ясна картина как работи системата ни от вярвания и по един не особено приятен начин ни помага да се изправим пред загърбените си болезнени чувства, за да прекратим страданието в дългосрочен план. Така можем да се свържем с вътрешния си мир, свободата, хармонията и да изпитаме зрялата и знаеща любов, с която да изберем да  обичаме себе си и партньора си, заедно с недостатъците и несъвършенствата. 

В тази зряла любов няма врагове, няма победители и губещи, няма старание да доказваме правотата си, да контролираме другия или да отвръщаме на ударите. Има ясното разбиране, че в партньорството си сме на една страна и в интерес и на двама ни е да поддържаме пространството помежду ни чисто и в порядък.

 

Стъпки за възстановяване на хармонията във връзката

Какво би ни помогнало да устоим на импулса да влезем в битка или да избягаме, когато се почувстваме изоставени, потиснати или обидени, докато човекът срещу нас ни крещи в лицето или ни залива със студеното си недоволство? Има няколко стъпки, които бихте могли да следвате:

• На първо място разбирането, че в партньорството няма виновни и невинни. Партньорите взаимно обслужват нагласите си – всеки един потенциален партньор може да бъде възприет като партньор само, ако прилича на вече съществуващия вътрешен образ. Влюбването, само по себе си, е в основата на тази реципрочност –  резонансът на вибрационните честоти, на които са настроени и двамата партньори. С тази осъзнатост мога да вляза в емоционалната върхушка с благодарност, че човекът насреща настойчиво ми показва над какво имам да работя и същевременно с това ми помага да поддържам любопитството за ползите от излекуването на потиснатите чувства. Не забравяйте, че за да живеете в хармонични отношения, трябва да се научите да идентифицирате вашите повтарящи се модели - вашата хореография.

• Следващата значима задача е да разбера коя част от мен е поела командването – дали мога да остана присъстваща и наблюдаваща в центъра си или се нося на вълната на емоцията на ранената си част. Важно е да преценя дали виждам ясно драмата, разиграваща се между негативните ни образи – какво вижда в мен партньора ми и какво виждам аз в него; как реагирам; и най-вече мога ли да запазя вътрешното си спокойствие и да говоря от позицията на зрялата си част или емоциите са твърде интензивни и имам нужда да се отделя от случващото се, за да си възвърна спокойствието.  Мога ли да съм центрирана и неутрална,  със знанието, че това са само образи, докато виждам, например, партньора си като налагащ се, депресиран или пък изискващ и критикуващ. ….

• После е нужно да обърнем внимание на това как реагира партньорът, когато му “подадем ръка” – например, ако е имал труден ден - да отправя предложение за почивка и съвместен разговор. Възможно ли е да общуваме осъзнато или човекът срещу нас прави опити за отблъскване на диалога. Не е здравословно да настоявате, ако виждате, че той или тя не е в състояние да се успокои. По-добрият вариант е да се отдръпнете, докато бурята премине, без да се позволявате лошият ден на единия да афектира върху деня на другия. 

• Избягвайте да генерализирате - не попадайте в капана на приемането, че другият човек просто „е“ по този или онзи начин. Поставете себе си в картинката и проверете какво бихте могли да направите по различен начин, за да предизвикате различен отговор от отсрещната страна. Запитайте се как можете да се освободите от заседналия модел във връзката ви като бъдете креативни, забавни и дори игриви?

• И накрая, ако искате да разчупите неблагоприятната динамика и да получите повече от връзката си, опитайте да дадете това, което искате. Вместо да се оплаквате, че вече не се забавлявате, например, организирайте вечер навън. Не можете да контролирате партньора си, но сте в състояние да повлияете на взаимодействието помежду ви, като промените собственото си поведение. Това се нарича работа върху връзката ви.

 

Хранителни разстройства

         Какво е хранително разстройство?

    Широко разпространено е погрешното схващане, че хранителните разстройства са избор на начин на живот. Хранителните разстройства всъщност са сериозни и понякога фатални заболявания, характеризиращи се със сериозни смущения в хранителното поведение на хората и свързаните с тях мисли и емоции. Екстремната заетост с храната, телесното тегло и образа на тялото могат да доведат до сериозни физически и емоционални здравословни проблеми. Най-често срещаните видове хранителни разстройства включват анорексия невроза, булимия нервоза и разстройство на преяждане. При анорексия човек ограничава приема на калории и изпитва силен страх от напълняване, което води до изключителна слабост. При булимия се наблюдават епизоди на преяждане, последвани от компенсаторни поведения като самопредизвикано повръщане или прекомерни упражнения. Разстройството на преяждането се характеризира с повтарящи се епизоди на неконтролируемо хранене, придружени от чувство на вина, срам и дистрес. Хранителните разстройства могат да имат сериозни последици за физическото здраве, включително недохранване, увреждане на органи и дори смърт. Те също така значително влияят върху психичното здраве, причинявайки депресия, тревожност и социална изолация. Често хората с хранителни разстройства не търсят лечение и изобщо не съобщават за симптомите. Лечението на хранителните разстройства обикновено включва комбинация от терапия, хранителни консултации и, в тежки случаи, медицинска намеса.

Паник атаки - симптоми, причини и превенция

           Какво е паник атака?

    Паническата атака е внезапен и силен страх, който предизвиква тежки физически реакции, когато няма реална опасност или видима причина. Тя обикновено продължава няколко минути, но може да се почувства като цяла вечност, защото Пристъпите на паника могат да бъдат много плашещи. Характеризира се с учестен пулс, задух, болка в гърдите, треперене, замаяност, изпотяване, горещи вълни или втрисане, чувство за или загуба на контрол, притеснение за предстояща гибел и усещане за откъсване от реалността. Паническите атаки могат да се появят неочаквано или да бъдат предизвикани от определени ситуации, като говорене пред публика или преживяване на травматично събитие. Те често са придружени от силно желание за бягство или избягване на отключващата ситуация.

Депресия

     Случвало ли ви се е да се събудите и изобщо да не ви се иска да е станало ден? Да знаете, че трябва да станете от леглото, а да имате усещането, че нямате сили да се изправите? Да искате да си помислите за нещо приятно, а над главата ви да се е надвесил черен облак от тъга, апатия и безнадежтост?

    Ако тези състояния са често срещани в живота ви или този на някой от близките ви, е добре да се запознаете с депресивното растройство.

БЪРНАУТ - Как да го забележите и да го предотвратите

Изображение Gerd Altmann от Pixabay

    Чувствате се физическо и емоционално изтощени, безполезни и празни?  Поставяте ли често под въпрос стойността на работата си? Заставяте ли се насила да започнете да работите и липсва ли ви енергия да работите добре? Изпитвате ли липса на удовлетворение от свършеното? Губите ли лесно търпение с клиенти, колеги, работодатели или членове на семейството? 

    Ако ви е трудно да започнете деня си вдъхновени и ентусиазирани да следвате мечтите и целите си, ако през дена забравяте за тях и се отказвате да ги следвате, ще е полезно да научите повече за състоянието Burnout.

Когато детето започне да се държи непоносимо

Дори и в най-любящите семейства възникват ситуации, в които децата се държат невъздържано и грубо към околните или към себе си. Някои деца послъгват, други си взимат чужди вещи, а трети нападат с физическа или вербална враждебност. Често родителите са озадачени от поведението им. „Не знам какво ѝ става“, „Той не е такова дете“ споделят майки, а други направо смятат, че децата им по принцип се държат изключително неправилно. Често са обидени и огорчени, че всичките им усилия да се справят със ситуацията отиват напразно, а взаимоотношенията им се превръщат във влакче на ужасите, вместо в щастлива и хармонична идилия.

Играта – най-добрият начин да помогнем на децата да се справят с проблемите си

Снимка Pezibear от Pixabay

Всяко дете обича да играе.
Различават се само формите на игра. Независимо дали ще редят кукли или кули, дали ще влизат във въображаеми битки или истински словесни сражения с вас, дали ще искат да играят на магазин, училище или семейство, или ще разиграват куп други реални или измислени сюжети, децата имат нужда от играта. Те влизат в света на фантазията, за да преразгледат събития, които по един или друг начин са ги докоснали. Поставяйки пред себе си въображаемите герои и приемайки техните роли, те открояват случките от реалността, които са ги зарадвали, разтревожили, натъжили, разгневили, за да ги видят от по-различна перспектива и за да намерят нови стратегии за справяне с тях. При това със завидно усърдие те разглеждат една и съща тема отново и отново, докато намерят задоволително разрешение.

Агресивно дете – как да постъпя?

 

Снимка на lisa runnels от Pixabay

Гневни крясъци, ритници, удари, обиди и заплахи, изпочупени вещи, тормоз над деца и животни – списъкът е дълъг, а ситуациите достатъчно зачестили, за да си затваряме очите. Околните търсят виновни, а родителите се борят ожесточено за своето право, изтръпнали от срам и безсилие.

Болка

– Ох, боли, боли, боли… – хленчеше тихичко Ани под носа си.
– Удари ли се? – попита я баба ѝ.
Ани поклати глава. Възрастната жена силно се тревожеше от тази разходка. Толкова много непредвидени опасности криеше гората.
– Ами какво?
– Нищо. – и направи усилие да повдигне ъгълчетата на устните си, за да успокои баба си.

СРАМ

Изображение: Ивилина Зафирова

Вината и срамът са главни средства за социализация според Йонтеф. Когато едно дете прави нещо, което е наистина неприемливо, като например нараняване на друго дете, заобикалящите учат детето, че това поведение е лошо. Когато детето прекрачи границите на уместност, провали или разочарова другите, чувството на реакция е срам. Срамът е влияние върху същността на човека. Той е част от процеса на промяна в нормалното развитие, когато съответства адекватно на ситуацията и не е преувеличен, прекалено суров или представлява глобално обвинение към човека.

Градивна ли е критиката?

 

Преди няколко дни дъщеря ми се прибра от училище развълнувана:

„Мамо, нали имаме едни кутии, в които да пишем добрите дела и лошите. Да знаеш, днес ги разглеждахме и тази за лошите постъпки беше пълна с листчета, а в другата нямаше нито едно!“

Натъжих се. Определено не вярвах, че децата не са способни на добрини, напротив, те са много мили и отзивчиви. Натъжих се, защото никой в класа им няма очи да ги забележи; защото това не е изолиран случай само в един клас, това е масова практика.