Силата на ДИШАНЕТО

Дишането е използвано в много от древните традиции и продължава да е неотменна част в множество практики и сега, независимо дали става въпрос за медитации, йога, източни бойни изкуства, за будизъм или за психотерапия. Дъхът е моста между ума и тялото. Когато насочваме вниманието си към дишането си, ние успокояваме ума и допълваме енергия в тялото.

Като се замислите, можем да изкараме дни без да се храним, но само минути без да дишаме.

Дъхът е чудо. Първото действие, когато се раждаме, е да вдишаме. И последното действие, когато умираме, е да издишаме.

Тревожност и стрес - как да си помогна?

 

       Често се случва да изпитваме стрес под различна форма – препускащи мисли, изпотяване на ръцете или други части на тялото, внезапно сърцебиене, пресъхване на устата, треперене. Понякога ни се иска да кажем нещо, а вместо да успеем да формулираме изречение, имаме чувство, че главата направо се е изпразнила. А може би се е случвало и да се притеснявате, че ще блокирате още преди важното събитие да се е случило и от това се чувствате още по-зле.

Хранителни разстройства

         Какво е хранително разстройство?

    Широко разпространено е погрешното схващане, че хранителните разстройства са избор на начин на живот. Хранителните разстройства всъщност са сериозни и понякога фатални заболявания, характеризиращи се със сериозни смущения в хранителното поведение на хората и свързаните с тях мисли и емоции. Екстремната заетост с храната, телесното тегло и образа на тялото могат да доведат до сериозни физически и емоционални здравословни проблеми. Най-често срещаните видове хранителни разстройства включват анорексия невроза, булимия нервоза и разстройство на преяждане. При анорексия човек ограничава приема на калории и изпитва силен страх от напълняване, което води до изключителна слабост. При булимия се наблюдават епизоди на преяждане, последвани от компенсаторни поведения като самопредизвикано повръщане или прекомерни упражнения. Разстройството на преяждането се характеризира с повтарящи се епизоди на неконтролируемо хранене, придружени от чувство на вина, срам и дистрес. Хранителните разстройства могат да имат сериозни последици за физическото здраве, включително недохранване, увреждане на органи и дори смърт. Те също така значително влияят върху психичното здраве, причинявайки депресия, тревожност и социална изолация. Често хората с хранителни разстройства не търсят лечение и изобщо не съобщават за симптомите. Лечението на хранителните разстройства обикновено включва комбинация от терапия, хранителни консултации и, в тежки случаи, медицинска намеса.

Паник атаки - симптоми, причини и превенция

           Какво е паник атака?

    Паническата атака е внезапен и силен страх, който предизвиква тежки физически реакции, когато няма реална опасност или видима причина. Тя обикновено продължава няколко минути, но може да се почувства като цяла вечност, защото Пристъпите на паника могат да бъдат много плашещи. Характеризира се с учестен пулс, задух, болка в гърдите, треперене, замаяност, изпотяване, горещи вълни или втрисане, чувство за или загуба на контрол, притеснение за предстояща гибел и усещане за откъсване от реалността. Паническите атаки могат да се появят неочаквано или да бъдат предизвикани от определени ситуации, като говорене пред публика или преживяване на травматично събитие. Те често са придружени от силно желание за бягство или избягване на отключващата ситуация.

Депресия

     Случвало ли ви се е да се събудите и изобщо да не ви се иска да е станало ден? Да знаете, че трябва да станете от леглото, а да имате усещането, че нямате сили да се изправите? Да искате да си помислите за нещо приятно, а над главата ви да се е надвесил черен облак от тъга, апатия и безнадежтост?

    Ако тези състояния са често срещани в живота ви или този на някой от близките ви, е добре да се запознаете с депресивното растройство.

ЩАСТИЕТО НЕ Е ДЕСТИНАЦИЯ, ТО Е СЪСТОЯНИЕ, В КОЕТО СМЕ ПО ЦЕЛИЯ ПЪТ

„Щастието не може да бъде достигнато, притежавано, спечелено, носено или консумирано. Щастието е духовното преживяване да живееш всяка минута с любов, благодат и благодарност.“  

Денис Уейтли

 
         Сигурно на всеки се е случвало да изпитва неудовлетворение или да загуби смисъл и да му се иска да се чувства по-щастлив. И в момента, в който поставим щастието си като крайна цел, то като че ли напълно ни се изплъзва изцяло – става далечно и недостижимо. Щастието всъщност не е нещо, към което да се стремим, то е комплексно чувство, дълбоко лично и субективно преживяване, което се описва като състояние на благополучие, удовлетворение или радост. И въпреки че няма универсално решение и всеки път е индивидуален и уникален има няколко основни принципи, които, бидейки следвани, поддържат човек в това състояние. 

Как да използваме въображението си за емоционална и физическа самопомощ

    Eдин от начините да се погрижим за собственото си спокойствие и благополучие в напрегнатата среда, в която живеем, е посредством силата на въображението.
     Днес ще споделя с вас няколко визуализации, които предлага д-р Катрин Шейнбърг, трансперсонален психолог, лечител, визионер и учител с частна практика в Ню Йорк. През 1982г. тя основава Училище на образите, което има свои клонове в големи европейски и азиатски градове. В своя 40-годишен опит д-р Катрин Шейнбърг е научила хиляди студенти по целия свят и е създала революционни инструменти за изчистване на физически и емоционални разстройства. Езикът на образите, с който тя борави, е универсален за всеки бит и народност. Сънуването, визуализацията и откровението, смята тя, са динамични техники, които носят яснота, изцеление и обновяване.

Играта – най-добрият начин да помогнем на децата да се справят с проблемите си

Снимка Pezibear от Pixabay

Всяко дете обича да играе.
Различават се само формите на игра. Независимо дали ще редят кукли или кули, дали ще влизат във въображаеми битки или истински словесни сражения с вас, дали ще искат да играят на магазин, училище или семейство, или ще разиграват куп други реални или измислени сюжети, децата имат нужда от играта. Те влизат в света на фантазията, за да преразгледат събития, които по един или друг начин са ги докоснали. Поставяйки пред себе си въображаемите герои и приемайки техните роли, те открояват случките от реалността, които са ги зарадвали, разтревожили, натъжили, разгневили, за да ги видят от по-различна перспектива и за да намерят нови стратегии за справяне с тях. При това със завидно усърдие те разглеждат една и съща тема отново и отново, докато намерят задоволително разрешение.

Чудо

Беше късна пролет. Слънцето прежуляше лицето на Мария през прозореца, а ароматът на люляк обгръщаше цялата стая. Две калдаринки припяваха нежно под стряхата. Обаче Мария не забелязваше нищо от това. Малкото ѝ личице се бе сбръчкало напред, очите ѝ прерязваха пространството като лазер. Мислите ѝ се въртяха в кръг около малкото ѝ телце и не ѝ даваха мира:

„Не може да постъпва така с мен! Само да ми заповядва какво да правя. А кога ще играем? Та тя никога не е играла с мен! Каква майка е изобщо?

СРАМ

Изображение: Ивилина Зафирова

Вината и срамът са главни средства за социализация според Йонтеф. Когато едно дете прави нещо, което е наистина неприемливо, като например нараняване на друго дете, заобикалящите учат детето, че това поведение е лошо. Когато детето прекрачи границите на уместност, провали или разочарова другите, чувството на реакция е срам. Срамът е влияние върху същността на човека. Той е част от процеса на промяна в нормалното развитие, когато съответства адекватно на ситуацията и не е преувеличен, прекалено суров или представлява глобално обвинение към човека.

Как общуваме с децата си, когато заявяват „Не! Няма!“

Съвсем не е рядко да чуем тази форма на съпротива от страна на малчуганите от година нагоре, по различни поводи и в различни ситуации. Силата на експресивност също варира от тихо мърморене под носа до тръшкане на площад, изпълнен с хора, които вперват поглед във вас, за да видят какво се случва. Тази стресова ситуация е възможно да породи у нас многообразни емоции като напрежение, гняв, тревожност, страх и без да се усетим да превключим към механизмите ни за оцеляване.

Подкрепа вместо помощ

Сигурно на всеки родител се е случвало да има момент, в който детето да му каже „Не мога“ и да потърси вниманието му по начин, по който е свикнало да го получава. Дали ще го погледне с очакване или ще започне да го напада или може би ще започне да напада себе си, няма значение. Много често ние приемаме поканата и запрятаме ръкави, за да се справим със задачата вместо него, или го поощряваме с „ ще се справиш, ти си голямо момче, виж с колко по-трудни задачи си се справял.“