ПАДНАЛАТА ОРЛИЦА или Приказка за собствената ценност

 

рисунка Мариана Сърбова
по идея на https://i.gy/morality/

     Настъпи октомври – време, в което в големите планини есента връхлиташе с поривистите си ветрове и смразяващи нощи. Време, в което всички живи същества отривисто се подготвяха за зимата, запълвайки запасите си и оправяйки домовете си. И някъде там в създалото се оживление, Ана тъкмо се беше сгромолясала на земята за пореден път. Перата ѝ се вееха опърпани на вятъра, а краката и главата ѝ се преплитаха някъде отдолу в прахта. Младата орлица бе претърпяла поредния си неуспех в търсене на общност от птици, към които да принадлежи. Птици с подобни на нейните интереси и светоглед, за да не се налага отново и отново да се чувства като пълен чужденец сред множество себеподобни. Мислеше, че този път поне измежду враните ще може да намери сродни души, знаейки колко задружни са те.
        – Правилното летене е с дясното крило нагоре, –  мъдро я съветваше едната врана.
        –  В никакъв случай не трябва да пикираш! – тревожно я възпираше друга.
        –  За какво ти е този голям клюн? Малката човка е далеч по-удобна!
        –  Да, разбира се, – казваше орлицата и веднага се захващаше да изпълнява всички заръки –   да си затъпява ноктите и да си изстъргва човката. Внимаваше да не се изпусне да пикира, дори започна да се усъвършенства в летенето с дясното крило нагоре.
      – Виж, ако не можеш да летиш назад като мен, то още си много зелена, за да летиш. – заключваше тарторът на групата.
       –  Да, да, да – усърдно кимаха останалите.
      

ЩАСТИЕТО НЕ Е ДЕСТИНАЦИЯ, ТО Е СЪСТОЯНИЕ, В КОЕТО СМЕ ПО ЦЕЛИЯ ПЪТ

„Щастието не може да бъде достигнато, притежавано, спечелено, носено или консумирано. Щастието е духовното преживяване да живееш всяка минута с любов, благодат и благодарност.“  

Денис Уейтли

 
         Сигурно на всеки се е случвало да изпитва неудовлетворение или да загуби смисъл и да му се иска да се чувства по-щастлив. И в момента, в който поставим щастието си като крайна цел, то като че ли напълно ни се изплъзва изцяло – става далечно и недостижимо. Щастието всъщност не е нещо, към което да се стремим, то е комплексно чувство, дълбоко лично и субективно преживяване, което се описва като състояние на благополучие, удовлетворение или радост. И въпреки че няма универсално решение и всеки път е индивидуален и уникален има няколко основни принципи, които, бидейки следвани, поддържат човек в това състояние.