“ОТ ХАОС КЪМ ВРЪЗКА” - как да останете достатъчно стабилни, спокойни и близки с децата си

Много родители се опитват да бъдат спокойни.
Четат. Разбират. Обичат.
И пак вкъщи става хаос.

Не защото не са достатъчни.
А защото не са научени как да държат едновременно
чувства и граници.

Проблемът не е, че викате.
Проблемът е, че нямате работещ модел.
________________________________________
🌱Уебинарът „От хаос към връзка“ ще ви даде работещ модел, който да използвате още на следващия ден.

С него ще можете да излезете от цикъла:

молба → игнориране → напрежение → викане → вина.

И да влезете в присъствие, в което има яснота, спокойствие и сътрудничество.
________________________________________
🎯  В рамките на 2 часа ще научите:
• Защо детето ви реагира с избухване, отказ или борба за власт — и как да прекъснете този модел;
• Как да държите едновременно чувства и граници, без да губите връзката;
• Какво да кажете и как да реагирате в моменти на срив, неподчинение или конфликти между деца;
• Как да намалите срама — своя и на детето — и да изградите реална отговорност;
• Конкретно упражнение за моментите, когато и вие сте на ръба;
• Пространство за въпроси по ваши реални ситуации.
_______________
🗝️ За кого е този уебинар?
За родители, които:
– обичат децата си, но са уморени;
– се колебаят между „трябва да съм твърда“ и „не искам да го нараня“
– искат повече спокойствие, доверие и връзка у дома;
– имат „силно“, „инатливо“, „непокорно“ дете (или просто чувствително дете в труден период)

Ако се разпознавате – това не е слабост.
Това е знак, че ви пука.
И не е нужно да измисляте модела сами.

👉 Запишете се и направете първата стъпка
от хаос към връзка.
________________________________________
 👩  Водеща:
Аз съм Ивилина Зафирова — гещалт психотерапевт, психолог и фасилитатор семейни констелации. Майка на две тийнейджърки. В практиката си работя с родители, които искат да запазят връзката, без да губят авторитета си.

________________________________________
  📅 Детайли за събитието:
  Дата: 19.03.2026
  Час: 19:00 ч.
  Място: Онлайн в Zoom 
  Продължителност: 120 минути
  💰Цена: € 19 
  Запиши се тук: https://forms.gle/8ytkNobzAef6T73g6
  или на viber: 0898417727
________________________________________
  Очаквам ви с отворено сърце!
   Ивилина  💛
 

Ролите, които играем

Когато една система е дисфункционална, т.е не е разрешено свободното изразяване, участниците в нея влизат в режим на оцеляване и играят различни роли, вместо да се държат автентично.

 

Триъгълник на драмата

Най-често срещаната игра на сила е Триъгълника на драмата. Ролите са три: Жертва, Насилник (или Преследвач) и Спасител. 

• Жертвата се чувства безпомощна и търси някой, който да я спаси от другите, които са виновни за нейното нещастие, без да поема отговорност за промяна. 
• Насилникът обвинява, наказва или критикува, за да се почувства силен или прав. 
• Спасителят се намесва, за да “помага” дори когато не е поискано, често пренебрегва собствените си нужди, опитвайки се да реши проблемите на другите, което в дългосрочен план поддържа Жертвата зависима и неспособна да порасне. 

Тези роли често се сменят между участниците - Насилникът става жертва на Спасителя, Жертвата се превръща в спасител и т.н. Така поддържат напрежението и зависимостите помежду си.

Взаимоотношенията в партньорските връзки - от хармония и дисхармония към възстановяване

Щастието в партньорските връзки - от хармония към дисхармония

Щастието, за което мечтаем, често е свързано с партньор, с когото да го споделяме. И разбира се, влизаме в партньорска връзка с надеждата тя да се развива добре – човекът до нас да ни допълва, да ни прави щастливи и дори да ни помогне да загърбим всички онези неприятни моменти на болка и разочарование от миналото. 

В началото на една връзка като че ли в стомаха ни пърхат пеперуди, преливаме от любов – открили сме сродната си душа. 

Само няколко месеца по-късно взаимоотношенията започват да прогресират от хармония в дисхармония. Започваме да виждаме все по-ясно в какви илюзии сме се оплели. Всъщност този човек се оказва изкусно обучен да забива копията си в най-болезнените ни рани и в зависимост от тежестта и големината на травмите, които носим, в крайна сметка може да се окажем на изключително тъмно и безнадеждно място. Възможно е да се чувстваме като в капан, да не изпитваме грам любов и да се чудим какво изобщо правим в тази връзка. Културата ни, за съжаление, не ни е оставила много инструменти, с които да се справим с това страдание. Неслучайно толкова връзки приключват с дистанцирани и враждебни партньори, независимо дали те избират да се разделят или да продължат живота си заедно. 

Това, обаче, съвсем не означава, че връзката им е лоша. Напротив – това е характерът на всяка връзка. Тя ни дава ясна картина как работи системата ни от вярвания и по един не особено приятен начин ни помага да се изправим пред загърбените си болезнени чувства, за да прекратим страданието в дългосрочен план. Така можем да се свържем с вътрешния си мир, свободата, хармонията и да изпитаме зрялата и знаеща любов, с която да изберем да  обичаме себе си и партньора си, заедно с недостатъците и несъвършенствата. 

В тази зряла любов няма врагове, няма победители и губещи, няма старание да доказваме правотата си, да контролираме другия или да отвръщаме на ударите. Има ясното разбиране, че в партньорството си сме на една страна и в интерес и на двама ни е да поддържаме пространството помежду ни чисто и в порядък.

 

Стъпки за възстановяване на хармонията във връзката

Какво би ни помогнало да устоим на импулса да влезем в битка или да избягаме, когато се почувстваме изоставени, потиснати или обидени, докато човекът срещу нас ни крещи в лицето или ни залива със студеното си недоволство? Има няколко стъпки, които бихте могли да следвате:

• На първо място разбирането, че в партньорството няма виновни и невинни. Партньорите взаимно обслужват нагласите си – всеки един потенциален партньор може да бъде възприет като партньор само, ако прилича на вече съществуващия вътрешен образ. Влюбването, само по себе си, е в основата на тази реципрочност –  резонансът на вибрационните честоти, на които са настроени и двамата партньори. С тази осъзнатост мога да вляза в емоционалната върхушка с благодарност, че човекът насреща настойчиво ми показва над какво имам да работя и същевременно с това ми помага да поддържам любопитството за ползите от излекуването на потиснатите чувства. Не забравяйте, че за да живеете в хармонични отношения, трябва да се научите да идентифицирате вашите повтарящи се модели - вашата хореография.

• Следващата значима задача е да разбера коя част от мен е поела командването – дали мога да остана присъстваща и наблюдаваща в центъра си или се нося на вълната на емоцията на ранената си част. Важно е да преценя дали виждам ясно драмата, разиграваща се между негативните ни образи – какво вижда в мен партньора ми и какво виждам аз в него; как реагирам; и най-вече мога ли да запазя вътрешното си спокойствие и да говоря от позицията на зрялата си част или емоциите са твърде интензивни и имам нужда да се отделя от случващото се, за да си възвърна спокойствието.  Мога ли да съм центрирана и неутрална,  със знанието, че това са само образи, докато виждам, например, партньора си като налагащ се, депресиран или пък изискващ и критикуващ. ….

• После е нужно да обърнем внимание на това как реагира партньорът, когато му “подадем ръка” – например, ако е имал труден ден - да отправя предложение за почивка и съвместен разговор. Възможно ли е да общуваме осъзнато или човекът срещу нас прави опити за отблъскване на диалога. Не е здравословно да настоявате, ако виждате, че той или тя не е в състояние да се успокои. По-добрият вариант е да се отдръпнете, докато бурята премине, без да се позволявате лошият ден на единия да афектира върху деня на другия. 

• Избягвайте да генерализирате - не попадайте в капана на приемането, че другият човек просто „е“ по този или онзи начин. Поставете себе си в картинката и проверете какво бихте могли да направите по различен начин, за да предизвикате различен отговор от отсрещната страна. Запитайте се как можете да се освободите от заседналия модел във връзката ви като бъдете креативни, забавни и дори игриви?

• И накрая, ако искате да разчупите неблагоприятната динамика и да получите повече от връзката си, опитайте да дадете това, което искате. Вместо да се оплаквате, че вече не се забавлявате, например, организирайте вечер навън. Не можете да контролирате партньора си, но сте в състояние да повлияете на взаимодействието помежду ви, като промените собственото си поведение. Това се нарича работа върху връзката ви.

 

СЪНЯТ - какво трябва да знаете за влеянието му върху здравето

В практиката си забелязвам, че все по-често клиенти се оплакват, че не спят добре и не намират причина за това.

Сънят, предполагам знаете, че играе решаваща роля за поддържане както на физическото, така и на психическото благополучие. Какво обаче се случва, когато се опитвате да заспите, а мислите постоянно препускат през главата ви и няма място за покой, или заспивате спокойно, но се събуждате посред нощ и не можете да мигнете след това, или спите очакваните осем часа, но през цялото време се въртите в леглото и се събуждате още по-уморени, отколкото сте легнали? Лошият сън може да бъде резултат от различни фактори като избор на начин на живот, условия на околната среда, психологически стрес и медицински проблеми.

    Ето кои са нй-често срещаните причини за лош сън:

• Стрес и безпокойство:

Високите нива на стрес и тревожност могат да доведат до препускащи мисли и повишена възбуда, което затруднява заспиването или запазването на съня. Тревогата за работа, финанси, взаимоотношения или лични проблеми може да поддържа ума ви активен през нощта.

• Лоши навици за сън:

Нередовното време за заспиване или късното такова; прекомерното време пред екрана преди лягане и излагане на синя светлина; консумацията на кофеин или тежки храни по-малко от 3часа преди лягане могат да нарушат моделите на съня.

• Неблагоприятна среда за сън:

Неудобен матрак, шум, осветление или неподходяща стайна температура (висока) могат да повлияят на качеството на съня.

• Фактори на начина на живот:

Липсата на физическа активност, тютюнопушенето, консумацията на алкохол и нередовното ежедневие могат да нарушат цикъла на съня.

• Медицинско състояние:

Състояния като сънна апнея, синдром на неспокойните крака, хронична болка, хормонален дисбаланс и други здравословни проблеми могат да доведат до чести събуждания и лошо качество на съня.

• Проблеми с психичното здраве:

Депресията, тревожните разстройства и други състояния на психичното здраве могат да причинят или да влошат проблемите със съня. Депресията например може да доведе или до безсъние, или до хиперсомния (прекомерно спане).

Продължителното недоспиване само по себе си също може да повлияе негативно психическото и физическото ви здраве, тъй като предизвиква оксидативен стрес и нарушава редица метаболитни процеси. 

Скръб и приемане на РАЗДЯЛАТА

Раздялата е неминуема спътница в живота ни от самото ни раждане – разделяме се в майчината утроба, с носенето на ръце, с приятелите от детската градина, от училище, с безгрижието на детските игри, с работа, партньорства, с някои от близките ни хора... С всеки изминал ден се разделяме с частица от живота ни; с възможностите, които имаме; с мечтите си; с част от идентичността ни.

 

Всяка раздяла носи скръб – понякога малка, друг път голяма. Да си позволиш напълно да изживееш и преработиш скръбта е от решаващо значение за изцелението и цялостното ни благосъстояние. Потискането на емоциите може да доведе до продължително страдание, докато признаването и приемането на болката може да улесни процеса на скърбене.

 

Скръбта не се случва на стадии, няма определено времетраене, закономерност – може да предизвика объркване, тъга, гняв, срам, вина, лекота и освобождаване – понякога последователно, друг път на куп. Скръбта е процес на асимилиране на всичко случило се в контакта преди раздялата, докато достигнем до отдаването на почит на връзката и на липсата ѝ. 

 

ИНТРОВЕРТИТЕ - дарби и недостатъци

Сигурно сте забелязали, че сме различни това как получаваме енергия и как взаимодействаме със света около нас – има хора, които се оживяват, вдъхновяват и творят, когато са в екип, а други са склонни да бъдат по-фокусирани навътре и генерират енергия от прекарването на времето си сами. За да разберете по-добре себе си , партньора си или децата си, ще дам повече светлина какво е характерно да тези две крайности. Разбира се с ясното разбиране, че между тези две полярности съществува спектър – никой не е крайно екстровертен или крайно интровертен. Много хора могат да проявят комбинация от двете черти в различни периоди и сфери на живота си.

Може би сте забелязали, че днес живеем в общество, в което се цени повече личностните черти на екстровертите – екипната работа, сътрудничеството, уменията за общуване, за изява и борбеността, а качествата на тези, които са по-резервирани и намират социалните взаимодействия за изтощителни, остават скрити за мнозинството. Затова ми се иска да хвърля малко повече светлина върху силните страни на интровертите и как могат да бъдат в полза за тях самите и за обществеността.

Цикъл на промяната

Знаете ли как преследвате своите цели и къде се спирате, преди да сте стигнали до тях? Запитвали ли сте се дали осъзнавате и удовлетворявате нуждите си?

По-задълбочени отговори на тези въпроси може да намерите с помощта на Гещалт терапията с концепцията за Цикъла на преживяване (също наричан и Цикъла на промяната или Цикъла на контакта и др.).

Промяната е нормално, здравословно и жизненоважно условие за съществуване. За да се учим, развиваме, растем и процъфтяваме, е нужно постоянно да се променяме. Целият живот е един постоянен процес на промяна – средата постоянно се видоизменя и всички живи организми е нужно да се адаптират, за да оцелеят. Това е нашата природа.

В един здравословен цикъл на промяна ние излизаме от състояние на чист потенциал, където съществуват всички възможности; осъзнаваме нещо „липсващо“; съзнателно идентифицираме „потребността“, която имаме нужда да удовлетворим; подготвяме се за действие; действаме за посрещане на тази нужда; наслаждаваме се на удовлетворението на тази потребност; и след това се връщаме към състояние на покой, където съществуват всички възможности. Ако в този цикъл има някакво прекъсване ( например защото искаме да избегнем повтарянето на минали преживявания) или смущение на контактната граница (извършваме действието, а не получаваме желания резултат), не задоволяването на нашите нужди, може да доведе до дълбоко чувство на неудовлетвореност или до трескаво повторение на едно и също действие. Имайки осъзнатост за цикъла на преживяване и за пречките, които си поставяме, можем да се научим да прекъсваме прекъсвания, така че цикълът да може да се придвижи към пълно завършване и изпълнение. 

Силата на ДИШАНЕТО

Дишането е използвано в много от древните традиции и продължава да е неотменна част в множество практики и сега, независимо дали става въпрос за медитации, йога, източни бойни изкуства, за будизъм или за психотерапия. Дъхът е моста между ума и тялото. Когато насочваме вниманието си към дишането си, ние успокояваме ума и допълваме енергия в тялото.

Като се замислите, можем да изкараме дни без да се храним, но само минути без да дишаме.

Дъхът е чудо. Първото действие, когато се раждаме, е да вдишаме. И последното действие, когато умираме, е да издишаме.

ДЕЦАТА ВИ НИТО СА ВАШИ УЧИТЕЛИ, НИТО ВИ КАРАТ ДА СТРАДАТЕ

В практиката ми често се натъквам на родители, които си признават, че децата им ги ядосват, че ги правят щастливи, че ги притесняват, че са най-големите им учители в живота и т.н. Аз самата като млада майка също смятах, че моите деца много умело ми натискат бутоните. 

Всъщност всичко това просто не е вярно!

Децата не са някакви гигантски мегамозъци, които правят всичко възможно да предизвикват чужди емоции, нито пък са вездесъщи духовни учители, дошли на този свят да ви покажат пътя на просветлението. Те са просто деца – малки човешки същества в процес на развитие – физически, умствено и емоционално, които водени от инстинкта си за оцеляване и удовлетворяване на базовите си нужди, търсят внимание и грижа от тези, които се грижат за тях. 

5-те езика на любовта

 Често се случва много да обичаме хората около себе си, а те да не разбират това, дори напротив – да смятат точно обратното. Гари Чапмън открива, че това се случва, защото не успяваме да предадем обичта си по начина, по който човекът насреща е готов да я получи. В книгите си „Петте езика на любовта“ и „Петте езика на любовта при децата“ той очертава случаите, в които любовта понякога може да се загуби в превода, както и петте най-често срещани начина, по които хората изразяват и изпитват любов, които Чапман нарича „езици на любовта“.

Тревожност и стрес - как да си помогна?

 

       Често се случва да изпитваме стрес под различна форма – препускащи мисли, изпотяване на ръцете или други части на тялото, внезапно сърцебиене, пресъхване на устата, треперене. Понякога ни се иска да кажем нещо, а вместо да успеем да формулираме изречение, имаме чувство, че главата направо се е изпразнила. А може би се е случвало и да се притеснявате, че ще блокирате още преди важното събитие да се е случило и от това се чувствате още по-зле.