Депресия

     Случвало ли ви се е да се събудите и изобщо да не ви се иска да е станало ден? Да знаете, че трябва да станете от леглото, а да имате усещането, че нямате сили да се изправите? Да искате да си помислите за нещо приятно, а над главата ви да се е надвесил черен облак от тъга, апатия и безнадежтост?

    Ако тези състояния са често срещани в живота ви или този на някой от близките ви, е добре да се запознаете с депресивното растройство.

     Депресивното разстройство (известно още като депресия) е често срещано психично разстройство. Това включва депресивно настроение или загуба на удоволствие или интерес към дейности за дълги периоди от време. Депресията е различна от редовните промени в настроението и чувствата за ежедневието. Може да засегне всички аспекти на живота, включително отношенията със семейството, приятелите и общността. То може да е резултат от или да доведе до проблеми в училище и на работното място. Депресията може да се случи на всеки, независимо от възраст, пол или произход. Хората, които са преживели малтретиране, тежки загуби или други стресиращи събития, са по-склонни да развият депресия. Жените са по-склонни да страдат от депресия, отколкото мъжете.

    По време на депресивен епизод човек изпитва депресивно настроение (чувства се тъжен, раздразнителен, празен). Може да изпитва загуба на удоволствие или интерес към дейности. Депресивният епизод е различен от редовните колебания в настроението. Той продължава през по-голямата част от деня, почти всеки ден, в продължение на поне две седмици и може да варира до няколко месеца или години.

    Симптоми

     Признаците на депресия могат да варират от човек на човек, но някои общи признаци включват:

• Постоянна тъга или лошо настроение: Чувство на тъга, празнота или безнадеждност през по-голямата част от деня, почти всеки ден.
• Загуба на интерес или удоволствие: Загуба на интерес към дейности или хобита, които преди са ви харесвали, включително секс. 
• Промени в апетита или теглото: Значителна загуба или наддаване на тегло поради промени в апетита или хранителните навици. 
• Нарушения на съня: Инсомния (затруднено заспиване или поддържане на съня) или хиперсомния (прекомерно спане). 
• Умора или липса на енергия: Чувство на умора и липса на енергия, дори след достатъчно почивка. 
• Чувство за безполезност или вина: Изпитване на прекомерна или неуместна вина или чувство за безполезност. 
• Трудности при концентриране или мислене: Проблеми с фокуса, паметта или правенето на избори и вземането на решения. 
• Безпокойство или раздразнителност: Чувство на безпокойство, възбуда или лесно раздразнение. 
•  Физически симптоми: Необясними физически проблеми, като главоболие или стомашни болки, без ясна медицинска причина.
  
• Отдръпване от социални дейности: Ниско самочувствие; изолиране от социални взаимодействия, избягване на приятели или семейство. 
•  Суицидни мисли или поведение: Мисли за смърт или самоубийство, правене на планове за самоубийство или опит за самоубийство. Важно е да се отбележи, че изпитването на някои от тези признаци не означава непременно, че човек има депресия, тъй като правилната диагноза трябва да бъде поставена от медицински специалист.
  

    Диагностика

    Диагностицирането на депресията обикновено включва комбинация от задълбочена клинична оценка, психологическа оценка и разглеждане на медицинската история на индивида. Медицински специалист, като психиатър или психолог, оценя симптомите, продължителността и тежестта, за да определи дали отговаря на критериите за депресивно разстройство катообикновено използва  Диагностичният и статистически наръчник за психични разстройства (DSM-5) .

    Лечение

    Лечението на депресията е в зависимост от тежестта и продължителността ѝ. Често включва комбинация от терапия, лекарства и промени в начина на живот. Целта е да се облекчат симптомите, да се подобри ежедневното функциониране и да се предотвратят бъдещи епизоди на депресия.

1. Психотерапия: Различни форми на психотерапия могат да бъдат ефективни при лечението на депресия. Терапията има за цел да помогне на хората да идентифицират и променят негативните мисловни модели, да подобрят уменията за справяне и да подобрят междуличностните отношения.

2. Медикаменти: Антидепресанти, като селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRIs), инхибитори на обратното захващане на серотонин-норепинефрин (SNRIs) и трициклични антидепресанти (TCAs), могат да бъдат предписани от медицински специалист, за да помогнат за регулирането на мозъчните химикали, свързани с регулирането на настроението. Важно е да се отбележи, че лекарствата трябва да се предписват и наблюдават от квалифициран медицински специалист.

3. Промени в начина на живот могат да допринесат за управлението и намаляването на симптомите на депресия: 

• Участието в редовни физически упражнения (дейности като ходене, джогинг или йога може да освободят ендорфини и да подобрят настроението), 
•  поддържането на здравословна диета (питателни храни като плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни, протеини и омега-3 мастни киселини подпомагат цялостното физическо и психическо благополучие), 
•  избягването на употребата на алкохол и наркотици,
•  получаването на достатъчно сън, 
•  практикуването на техники за релаксация (упражненията за дълбоко дишане, медитацията и прогресивната мускулна релаксация могат да помогнат за намаляване на стреса и насърчаване на релаксацията), 
•  участието в дейности, които носят радост и удовлетворение, 
•  и изграждането на мрежа за подкрепа от семейство, приятели или групи за подкрепа може да осигури емоционална подкрепа и насърчение по време на процеса на лечение. От съществено значение е хората с депресия да работят в тясно сътрудничество със здравен специалист, за да разработят персонализиран план за лечение, който отговаря на техните специфични нужди и обстоятелства.

        Гещалт терапевтичен подход към депресията

    Гещалттерапията се фокусира върху разбирането на депресията в контекста на цялото преживяване на индивида, а не само на симптоми или конкретни инциденти. В този смисъл подходът към клиента може да варира спрамо това дали преживява трагична ситуация или е налице стара болка, която се е фиксирала и хронифицирала. Когато депресията е резултат от неразрешени конфликти, недовършена работа или неизразени емоции, които са останали блокирани в съзнанието на човека, той става твърд в своя подход към околната среда и губи гъвкавост при задоволяване на действителната си нужда в ситуацията тук и сега. В гещалт подхода депресията се разглежда като начин за справяне с тези неразрешени проблеми и целта на терапията е да помогне на индивида да осъзнае и изживее напълно своите чувства, мисли и действия в настоящия момент. Терапевтът може да използва различни техники като водена визуализация за работа с вътрешните образи, осъзнаване на тялото, ролеви игри, техниката на с празния стол, или други експерименти, за да улесни този процес. Гещалт подходът също така подчертава важността на терапевтичната връзка, като терапевтът осигурява подкрепяща и неосъждаща среда за клиента да изследва своите преживявания. Като осъзнават и приемат своите емоции и нужди, хората могат да придобият представа за основните причини за своята депресия и да разработят по-ефективни начини за справяне и намиране на смисъл в живота си.