Ключът към по-добро общуване: да избереш да видиш доброто намерение

Оказвали ли сте се заседнали в едни и същи спорове?

Онези, които започват от нещо малко – подхвърлен коментар или неизпълнена молба – и изведнъж ескалират в голямо недоразумение. Вие се опитвате да обясните как се чувствате, но партньорът ви заема защитна позиция. Той споделя нещо, но вие го чувате като остра критика.
И без да разберете как, отново сте в познатия цикъл: 

Болка → Защита → Обвинение → Мълчание.

Това не означава, че не се обичате. Означава, че гледате един друг през изкривен филтър и в този момент спирате да виждате, че сте от един отбор.

Идентичност и граници

Бих казала, че идентичността е динамичен процес, обусловен от взаимоотношенията между отделния човек със заобикалящата го среда. Тя има както вътрешно изживяване, търсейки отговора на въпроса „Кой съм аз?“, така и външно – „Къде намирам себе си в света?“, „С какво се идентифицирам?“

Обикновено търсим тези отговори, разглеждайки историята на собствения си живот, психологическите ни характеристики, социалното ни положение и взаимоотношения, възприемания ни потенциал за развитие и не на последно място – образа на физическото ни тяло.

Идентичността ни започва да се формира от ранна детска възраст и придобива най-голяма значимост през пубертета, когато, както Е. Ериксън открива, е възможно да настъпи криза, в която в по-голяма или по-малка степен изпитваме отчуждение и ролева обърканост. След този период идентичността се поддържа, разширява и свива, променя се по време на екзистенциалните кризи, през които преминаваме, до края на живота.