Сутрин феичката ставаше със зората и танцуваше на окъпаните с роса поляни, после нежно събуждаше славеите и запяваше с тях. Денем играеше с катеричките, прегръщаше се с мечетата, гонеше се с лисичетата. Нощем нежно ги завиваше с приказния си воал и ги целуваше за лека нощ. А когато някой се наранеше или се изгубеше, винаги знаеше, че може да разчита на нейната помощ. Достатъчно беше да я извика, и тя веднага се отзоваваше. Феята много обичаше горските обитатели и горските обитатели много обичаха феичката.
Една златна есен в Старата гора се появи палав и грозноват гном. Никой не разбра откъде е дошъл и как се е прокраднал незабелязан, но ето, че сега стоеше точно пред феичката и ѝ правеше реверанси. Тя му се усмихна нежно и се върна към заниманията си. През следващите дни гномът продължи да се държи мило с нея, но за съжаление отношението му към животните беше доста невъзпитано. Случваше се феичката да го види как грубо блъска вълка или удря глигана. Даже веднъж рязко го спря като го видя да замеря совата с камъни.
