Феята с пъстрите крилца

Живееше в Старата гора една малка фея с пъстри крилца. Денем баща ѝ Слънце обагряше крилцата ѝ с всички цветове на дъгата, а нощем майка ѝ Луната рисуваше по тях красиви картини. Това, че двамата ѝ родители рядко се срещаха, не ѝ пречеше – тя знаеше, че винаги може да разчита на тяхната любов и подкрепа.
Сутрин феичката ставаше със зората и танцуваше на окъпаните с роса поляни, после нежно събуждаше славеите и запяваше с тях. Денем играеше с катеричките, прегръщаше се с мечетата, гонеше се с лисичетата. Нощем нежно ги завиваше с приказния си воал и ги целуваше за лека нощ. А когато някой се наранеше или се изгубеше, винаги знаеше, че може да разчита на нейната помощ. Достатъчно беше да я извика, и тя веднага се отзоваваше. Феята много обичаше горските обитатели и те нея.
Една златна есен в Старата гора се появи един гном. Никой не разбра откъде е дошъл и как се е прокраднал незабелязан, но ето, че стоеше точно пред феичката и ѝ правеше реверанси. Тя му се усмихна нежно и продължи със заниманията си. Случваше се да го види как грубо блъска вълка или удря глигана. Даже совата замеряше с камъни.

Да следваш сърцето

Изображение на JL G от Pixabay

Едно мъничко буболече, усмихна се и тихо рече:

„Дали пък да не полетя?“