Живееше в Старата гора една малка фея с пъстри крилца. Денем баща ѝ Слънце обагряше крилцата ѝ с всички цветове на дъгата, а нощем майка ѝ Луната рисуваше по тях красиви картини. Това, че двамата ѝ родители рядко се срещаха, не ѝ пречеше – тя знаеше, че винаги може да разчита на тяхната любов и подкрепа.
Сутрин феичката ставаше със зората и танцуваше на окъпаните с роса поляни, после нежно събуждаше славеите и запяваше с тях. Денем играеше с катеричките, прегръщаше се с мечетата, гонеше се с лисичетата. Нощем нежно ги завиваше с приказния си воал и ги целуваше за лека нощ. А когато някой се наранеше или се изгубеше, винаги знаеше, че може да разчита на нейната помощ. Достатъчно беше да я извика, и тя веднага се отзоваваше. Феята много обичаше горските обитатели и те нея.
Една златна есен в Старата гора се появи един гном. Никой не разбра откъде е дошъл и как се е прокраднал незабелязан, но ето, че стоеше точно пред феичката и ѝ правеше реверанси. Тя му се усмихна нежно и продължи със заниманията си. Случваше се да го види как грубо блъска вълка или удря глигана. Даже совата замеряше с камъни.
вторник, 25 февруари 2020 г.
понеделник, 10 февруари 2020 г.
Да следваш сърцето
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Градивна ли е критиката?
Фотография Pixabay Преди няколко дни дъщеря ми се прибра от училище развълнувана: „Мамо, нали имаме едни кутии, в които да пишем добрите...

-
Рисунка Мариана Сърбова В един много тъмен лес, скътало гнездо в една много тъмна дупка в ствола на стар бор, живееше едно малко сойче...
-
Дори и в най-любящите семейства възникват ситуации, в които децата се държат невъздържано и грубо към околните или към себе си. Някои деца п...
-
Бих казала, че идентичността е динамичен процес, обусловен от взаимоотношенията между отделния човек със заобикалящата го среда. Тя има какт...