Феята с пъстрите крилца

        В Старата гора живееше една малка фея с пъстри крилца. Денем баща ѝ Слънце обагряше крилцата ѝ с всички цветове на дъгата, а нощем майка ѝ Луната рисуваше по тях красиви картини. Това, че двамата ѝ родители рядко се срещаха, не ѝ пречеше – тя знаеше, че винаги може да разчита на тяхната любов и подкрепа.

        Сутрин феичката ставаше със зората и танцуваше на окъпаните с роса поляни, после нежно събуждаше славеите и запяваше с тях. Денем играеше с катеричките, прегръщаше се с мечетата, гонеше се с лисичетата. Нощем нежно ги завиваше с приказния си воал и ги целуваше за лека нощ. А когато някой се наранеше или се изгубеше, винаги знаеше, че може да разчита на нейната помощ. Достатъчно беше да я извика, и тя веднага се отзоваваше. Феята много обичаше горските обитатели и горските обитатели много обичаха феичката.

        Една златна есен в Старата гора се появи палав и грозноват гном. Никой не разбра откъде е дошъл и как се е прокраднал незабелязан, но ето, че сега стоеше точно пред феичката и ѝ правеше реверанси. Тя му се усмихна нежно и се върна към заниманията си. През следващите дни гномът продължи да се държи мило с нея, но за съжаление отношението му към животните беше доста невъзпитано. Случваше се феичката да го види как грубо блъска вълка или удря глигана. Даже веднъж рязко го спря като го видя да замеря совата с камъни.

        Феята негодуваше:
        - Не може да се държиш така с моите приятели! - И решително застана на пътя му: - Защо го правиш?

        - Просто съм самотен. -  заяви той, - Само исках да си поиграем!

         И феята, нали сърцето ѝ беше тъй широко, го погледна с разбиране и приседна до него.               Много скоро гномът започна да ѝ къса цветя и да ги сплита в златната ѝ косата, да ѝ подава ръка да играят заедно. Тя първоначално се зачуди, но после му се довери и заиграха. Криеха се между дърветата, плискаха се с росата, гонеха се по камъчетата в реката. Феята за пръв път се чувстваше толкова специална за някого и крилцата ѝ пърхаха от радост. Гномът постепенно започна да иска тя изцяло да бъде с него и да забрави за песните с птиците, за игрите с катеричките и лисиците. Феята отказа. Тя държеше на своите приятели.

        Гномът много се разгневи. Започна да се спъва уж неволно и да пада върху нея, да си подхвърля камъчета и да дупчи крилцата ѝ. Феята вярваше, че е случайност. Веднъж дори, както вплиташе в косата ѝ едно жълто цвете, ѝ оскуба цял кичур, уж по невнимание. 

        Феята беше толкова наранена от жестокостта му, че престана да може да лети. Тя не разбираше защо ѝ причинява това, нали я обичаше. От болка феята не беше на себе си и започна да си мисли, че може би тя нещо се е объркала, че грубостта е част от любовта. Затова, когато се виждаше на потока с мечето, започна да го удря и да го дърпа, а той на свой ред взе да я отбягва.
        Един ден мечо направо ѝ изръмжа:

        - Толкова си се променила! Вече не те харесвам! Не идвай повече тук!
        Феята се отчая. Седна на мокрите камъни и заплака. Чувстваше се толкова самотна. Така се беше вледенила от студ, че чак не усети кога дойде носщта и майката Луна я прегърна, изцели крилцата ѝ, а после намаза с мехлем раните, за да заздравеят по-бързо. 

        За първи път от много време насам, когато заспа, сънува красив сън.         

        На сутринта Слънцето спусна за нея един от своите лъчи, за да се изправи и да види гнома в истинската му светлина.
        Когато следобеда феичката го срещна зад един шубрак, сърцето ѝ вече не трепкаше. Тя беше възвърнала любовта към себе си. Изправи се твърдо, точно пред него и да, видя болката му, видя мъката и гнева, които го раздираха, но вече не го съдеше, не искаше и да го спасява. 

       - Лек път! - му пожела тя и го подмина, без да се обърне повече назад. 

        А гномът, почувствал се напълно нежелан, скоро напусна Старата гора така, както беше и дошъл – един ден просто го нямаше и никой не го видя повече.
        Постепенно блясъкът в крилцата на феичката се завърна и тя сияеше отново в цветовете на дъгата. Беше благодарна за случилото се, защото се научи да цени себе си. А след време срещна и един елф, който също умееше да се цени и силно се обикнаха.