Често като родители мислим, че знаем по-добре от децата какво е най-подходящо за тях и определяме какво да правят, как да изглеждат, какво да консумират, какво да кажат и т.н. В повечето случаи това наистина е така, защото имаме повече житейски опит и знания, но не винаги. В желанието си да дадем най-доброто на децата си забравяме, че възможността те да взимат самостоятелно решения им осигурява вътрешна сила, увереност и усещане за лична отговорност. Единствено те знаят какво ги вълнува, ентусиазира и радва и ако ги подтикваме да се развиват в друга посока, в крайна сметка много е вероятно да се чувстват нещастни и неудовлетворени. Освен това, когато решаваме вместо тях, те постепенно започват да се спират да правят дори най-незначителните избори от страх да не се окажат погрешни.
