Рисунка Мариана Сърбова |
В един много тъмен лес, скътало
гнездо в една много тъмна дупка в ствола на стар бор, живееше едно малко сойче.
То не желаеше много много да поглежда света навън. Страхуваше се. Я някой бухал
ще го нападне, я кълвач ще го накълве, я лисица ще го подгони. Не, навън
определено не беше добро място за него. А дойдеше ли зимата – онези безкрайни
виелици, онзи сковаващ студ и липса на храна, тогава животът наистина ставаше
безумно труден за младото сойче. Всеки ден беше изпитание за него. Изпитание,
което то успешно преминаваше вече втора година.