Раздялата е неминуема спътница в живота ни от самото ни раждане – разделяме се в майчината утроба, с носенето на ръце, с приятелите от детската градина, от училище, с безгрижието на детските игри, с работа, партньорства, с някои от близките ни хора... С всеки изминал ден се разделяме с частица от живота ни; с възможностите, които имаме; с мечтите си; с част от идентичността ни.
Всяка раздяла носи скръб – понякога малка, друг път голяма. Да си позволиш напълно да изживееш и преработиш скръбта е от решаващо значение за изцелението и цялостното ни благосъстояние. Потискането на емоциите може да доведе до продължително страдание, докато признаването и приемането на болката може да улесни процеса на скърбене.
Скръбта не се случва на стадии, няма определено времетраене, закономерност – може да предизвика объркване, тъга, гняв, срам, вина, лекота и освобождаване – понякога последователно, друг път на куп. Скръбта е процес на асимилиране на всичко случило се в контакта преди раздялата, докато достигнем до отдаването на почит на връзката и на липсата ѝ.
Как можете да си помогнете в този процес?
Останете в контакт с чувствата си – отделяйте време да изследвате какво изпитвате, без да се осъждате; говорете с доверен приятел или терапевт. Позволявайте да давате израз на емоциите си, когато е необходимо.
Грижете се за себе си – ангажирайте се в дейности, които обичате като дълги разходки, практикуване на йога или медитация, наслаждаване на книга или на хоби.
Потърсете съвет или говорете с хора, които са преминали през подобни преживявания. Свързването с други, които могат да предложат подкрепа и разбиране, може да облекчи чувството на изолация, което би могло да настъпи, ако се затворите в проблема си.
Създайте ритуал за раздяла - ритуалът създава пространство за приключване на всички незавършени движения и за почитане на паметта на изгубената връзка или любим човек. Можете да запалите свещ, да засадите дърво или цвете, или да организирате малка церемония в чест на човека или връзката.
Намирането на смисъл в преживяването и преформулирането на загубата може да помогне за изцелението. Разглеждането на загубата като част от житейския път и намирането на уроци или възможности за растеж може да насърчи приемането. Помислете на какво ви е научила връзката, как ви е помогнала да израснете и как можете да пренесете напред положителни спомени и уроци.
Осъзнатост и медитация – помагат ви да останете присъстващи на емоциите си, без да бъдете претоварени от тях. Създайте си ежедневни практики за осъзнатост на тялото, водени медитации или дихателни упражнения, за да останете центрирани и здраво стъпили на земята.
Творческо изразяване – рисуването, моделирането, писането на поезия и танцуването могат да помогнат за справяне със скръбта и да осигурят здравословен начин за изразяване и освобождаване на трудни емоции
Физическа активност - физическите упражнения могат да подобрят настроението и да намалят стреса. Редовната физическа активност освобождава ендорфини и помага за справяне с емоционалния стрес. Вземете клас по танци, практикувайте йога, пилатес или се занимавайте с каквато и да е физическа дейност, която ви харесва.
Поставяне на нови цели - постепенното изместване на фокуса от миналото към бъдещето може да помогне за намирането на нови интереси може да създаде усещане за цел и посока.
