Всъщност всичко това просто не е вярно!
Децата не са някакви гигантски мегамозъци, които правят всичко възможно да предизвикват чужди емоции, нито пък са вездесъщи духовни учители, дошли на този свят да ви покажат пътя на просветлението. Те са просто деца – малки човешки същества в процес на развитие – физически, умствено и емоционално, които водени от инстинкта си за оцеляване и удовлетворяване на базовите си нужди, търсят внимание и грижа от тези, които се грижат за тях.
Да, те може и да правят неща, които не са ви по вкуса, но това не е за да ви изпитват, нито за да ви наказват, още по-малко за да ви обучават. Целта им не е да ви натискат бутоните, даже съм сигурна, че ако нямахте вътрешни конфликти, които да проектирате върху тях, те биха били повече от щастливи.
Единствената възможност децата ви да имат силата да контролират емоциите ви, е когато вие сами им я дадете. Процесът, който се случва тогава обаче никак не е здравословен, защото във вашето възприятие децата ви изведнъж стават големи, а вие – малки. А децата нямат капацитет да се справят с тази сила. Често в подобна динамика те си слагат различни маски – на насилник, на родител, на учител, на съдник и т.н. и като резултат се отдалечават все повече от себе си.
Затова нека следващия път, още преди да се изплъзне от устата ви „Направо ме влудяваш“ или „Заради теб постъпих така“ или нещо друго, с което се отказвате от отговорността си да контролирате действията, емоциите си и мислите си, да си поемете дълбоко дъх, заедно с родителската отговорност и да изкажете истината за това, какво се случва с вас. Например: „Много съм ядосан, защото представите ми за това какво е правилно и случващото се в момента, рязко се разминават. Объркан съм и нямам идея какъв отговор ще е най-добър в тази ситуация.“
И знаете ли, искреното любопитство, съчетано с надеждата за намиране на решение, са качества, с които сте в състояние да постигнете чудеса!
