вторник, 13 август 2019 г.

Как общуваме с децата си, когато заявяват „Не! Няма!“

Съвсем не е рядко да чуем тази форма на съпротива от страна на малчуганите от година нагоре, по различни поводи и в различни ситуации. Силата на експресивност също варира от тихо мърморене под носа до тръшкане на площад, изпълнен с хора, които вперват поглед във вас, за да видят какво се случва. Тази стресова ситуация е възможно да породи у нас многообразни емоции като напрежение, гняв, тревожност, страх и без да се усетим да превключим към механизмите ни за оцеляване.
Реакциите ни като родители, особено когато сме притиснати от времето и други външни фактори, всъщност са предсказуеми. Експертите наричат този защитен механизъм, към който прибягваме, „4те F“ (fight, flight, freeze & fawn), а именно:
  • борба, под формата на осъждане, заплахи, обвинения, критики… – от „Чуваш ли какво ти казвам? Идвай веднага, или ти взимам телефона!“ до „Как така няма да го направиш? Казвам ти, идвай веднага да се обличаш, че пак ще закъснееш и отсъствието не ти мърда!“ или „До кога ще ме размотаваш ти мене? А на мен колко много ми коства да ти изпълнявам прищевките, знаеш ли? Пиши ти казвам!“ , а можем и просто да хванем детето и да го завлечем в посоката, която искаме.
  • бягство – „Е, ти като искаш се инати, аз си тръгвам.“ или „Това беше, вдигам ръце от теб. Повече няма да се занимавам!“
  • замръзване, при което или пред нас е бяло петно и не можем да вземем никакво решение или единствено можем да се държим като огледален образ на детето – „ И ти не искаш и аз не искам. И какво правим сега?“ или „Добре, и аз ще седна тук да се тръшкам, да видим къде ще му излезе края.“
  • подмазване – „Защо се държиш така, миличък? Добре, този път ще ти дам таблета да поиграеш още малко, ама утре да знаеш, че ще играеш само половин час.“ и малчуганът, щастлив, че е спечелил битката, на следващия ден разиграва същата сценка.
Някои от тези реакции наистина са подходящи, когато вашата сигурност или тази на детето е застрашена, но в повечето случаи това не е така.

Съществено, за да постигнем пълноценно общуване с децата си, е да наблюдаваме моделите, до които сме склонни да прибягваме, и когато се окажем заплетени в някой от тях, да си дадем нужното време за успокоение, освобождаване на вярването за наличие на опасност и възстановяването усещането за безопасност. Макар в началото да звучи твърде сложно, при продължително практикуване на осъзнатост, промяната на перспективата може да отнеме само един миг и едно дълбоко вдишване. Нужно е доза любопитство и желание да научим нещо ново – какво е най-любящото за мен действие в тази ситуация.

Когато самите ние сме спокойни, можем да изследваме с детето на какво то се съпротивлява: Дали ограниченията са били твърде много; дали изискванията към него са твърде големи; дали се страхува от нещо предстоящо; дали се е случило нещо по-рано независимо дали с вас или с друг, което го е наранило и то се съпротивлява срещу всичко, което застава пред него, за да бъде видяно и то, и болката му. Помолете го да ви покани в своя вътрешен свят, оставете му пространство, в което да изследва усещанията си, емоциите си и желанията си, дори и начинът му на възприемане на заобикалящата го действителност да се различава от реалността.

Като възможно начало на един такъв диалог бихте могли да засвидетелствате, че сте чули какво ви казва като го повторите със свои думи. В зависимост от ситуацията, детето може още в началото да се отпусне и да сподели какво му тежи, а може и да продължи да повтаря, че не иска. Важно е достатъчно ясно да потвърдите, че чувате нежеланието му и, чак когато напрежението се успокои, да го попитате какво иска. Ако съпротивата е насочена към вас, нужно е да помете отговорност за думите и действията си като дадете примери за правотата на твърдението му, както и такива, в които се е случвало точно обратното. Например: „Разбирам, че смяташ, че искам твърде много от теб, когато те карам да вървиш по-бързо от обикновено. Вярно е, че и онзи ден поисках това, когато бързахме за часа по танци. Все пак днес цял преди обяд се съобразявах с твоето темпо.“

Един съвет от мен – отнесете се с уважение към малкия бунтар, независимо дали съпротивата му е реалистична или не, защото чрез „не“-то детето се учи да поставя само и да отстоява своите граници, а това е съществено в изграждането му като личност.

Следващата стъпка е да вземете решение за реално действие – какво можете да направите по въпроса и какво не бихте могли. Ако се върнем на ситуацията, описана по-горе: “Може би е нужно да намалим малко времето за игра, за да тръгваме по-рано, или ангажиментите ни са твърде много. Как мислиш, кое е по-добре да ограничим?“

Понякога изискванията на децата ни са непосилни за нас „Искам никога повече да не ми викаш“, друг път са неадекватни „искам утре да ми купиш точно тази играчка.“ В този случай е важно да кажем защо не бихме могли да изпълним желанието им по един любящ и щадящ начин. Има и такива, които са напълно разумни.

Колкото и абсурдно да ни се струва инатенето на децата ни, то никога не е случайно и понякога се иска съвсем малко, за да се намери разбирателство помежду ни. Една неволна грешка например и разтекло се шише с вода в раницата за училище би могло да създаде много неприятности на детето и да го засрами и разгневи по всевъзможни начини. В следствие на което напълно да отказва да пие вода, докато е навън. Това нежелание лесно може да бъде избегнато, ако се разбере причината и за него и се предприеме адекватно действие – шишето да се носи във външен джоб на раница например.

След като сте взели решение, можете също да помолите детето да си спомни случаи, в които то се е държало по начина, с който не е съгласно или пък напротив - не си е позволило да се държи така и това по някакъв начин му е навредило. Ако се върнем на случая с бутилката, то може да каже: „Спомням си миналата седмица оставих чаша с вода на бюрото си и после я разлях с учебника си. Е, не беше чак толкова страшно.“ или обратно „Да, на разходката в гората миналия месец, когато отказах да нося вода в раницата си, толкова много ожаднях, че ако Ева не беше ми дала, щях да се чувствам много зле. Може би една мокра раница всъщност не е чак толкова притеснителна.“ Един такъв диалог би могъл да даде и на двама ви повече свобода и по-голямо приемане един на друг. Нужно е обаче да има изградено доверие помежду ви, за да може детето да си спомни за тези подробности и да ги сподели. Ако никакъв спомен не изскача, не го насилвайте да си спомня, нито го оставяйте в модела „Ти си лош/а, а аз добър/добра.“, защото от това връзката винаги губи. Можете просто да споделите: „Миличка, всички правим грешки, ти също. Така се учим. Това е съвсем нормално.“

Процесът определено отнема време и енергия, но подобно разрешаване на конфликтни ситуации помежду ви е не само от полза за вас и взаимоотношенията ви, а и дава на детето условия да се справя мирно с конфликтни ситуации и за в бъдеще.

В крайна сметка на всеки се случва да прави грешни избори от време на време и е нужно да знаете, че винаги можете да направите нов избор и да поговорите по темата с децата си на по-късен етап, дори и да не сте успели да избегнете активирането на механизмите за оцеляване. Ако все пак смятате, че реакциите ви на дадена ситуация са еднотипни и не продуктивни, а ви е нужно друго решение, за да се чувствате по-щастливи, можете да се обърнете към терапевт за подкрепа.



Автор: Ивилина Зафирова
тел: 0898417727

Градивна ли е критиката?

Фотография Pixabay Преди няколко дни дъщеря ми се прибра от училище развълнувана: „Мамо, нали имаме едни кутии, в които да пишем добрите...