неделя, 8 декември 2019 г.

Играта – най-добрият начин да помогнем на децата да се справят с проблемите си

Снимка Pezibear от Pixabay
Всяко дете обича да играе.
Различават се само формите на игра. Независимо дали ще редят кукли или кули, дали ще влизат във въображаеми битки или истински словесни сражения с вас, дали ще искат да играят на магазин, училище или семейство, или ще разиграват куп други реални или измислени сюжети, децата имат нужда от играта. Те влизат в света на фантазията, за да преразгледат събития, които по един или друг начин са ги докоснали. Поставяйки пред себе си въображаемите герои и приемайки техните роли, те открояват случките от реалността, които са ги зарадвали, разтревожили, натъжили, разгневили, за да ги видят от по-различна перспектива и за да намерят нови стратегии за справяне с тях. При това със завидно усърдие те разглеждат една и съща тема отново и отново, докато намерят задоволително разрешение.


Като родители често подценяваме играта, защото дейности като учене, социални изяви и творчество са по-важни за нас. Именно чрез преиграването на различните роли обаче децата намират сила да се справят с предизвикателствата, които живота им предлага и да са по-концентрирани и мотивирани в другите си начинания.

Фантазирането е и мястото, в което ние като родители можем да се включим, за да се докоснем до вътрешния им свят, да им помогнем да го обогатят и разнообразят, както и да изградим една топла и любяща връзка помежду ни.

Какво е нужно да знаем, докато играем заедно?
  •     Може би най-важното е, че самото ви присъствие в играта е безценно за децата ви – чрез взаимодействието си с вас, те се чувстват значими и обичани. Виждат, че тяхната любов също е приета и същевременно се учат да взаимодействат със заобикалящия ги свят.
  •     Позволете си да се забавлявате и да оставите въображението ви да ви води.
  •     Подхождайте с искрено любопитство. Ако играете с герои например, интересувайте се за външния им вид, възрастта, къде живеят и с какво се занимават, какво обичат и какво не, как взаимодействат помежду си, какво очакват да се случи и т.н.
  •     Уважавайте вътрешния свят на детето – бъдете безоценъчни и безкритични, дори когато не разбирате какво ви се разкрива.
  •     Отразявайте със свои думи действията и думите на децата, за да са знаят, че са чути и видени.
  •     Опитайте се да разберете какви са нуждите им и измислете забавен и за вас начин да ги задоволите в играта.
  •     Използвайте всеки възможен случай чрез играта да им покажете колко ги обичате и колко се гордеете с тях.
За разлика от действителността, във фантазиите няма ограничения – героите могат да променят способностите си, обкръжаващата ги действителност, съдбата си. 

Възможно е да имат материална форма, но и да са само във въображението ни. Така може да играем навсякъде – дори на прибиране от училище или градина, вършейки домакинската работа или разказвайки си приказка преди лягане.

Всяко спонтанно взаимодействие може да се превърне в игра, в празнуване на тези безценни моменти на откровение и близост.

Градивна ли е критиката?

Фотография Pixabay Преди няколко дни дъщеря ми се прибра от училище развълнувана: „Мамо, нали имаме едни кутии, в които да пишем добрите...