вторник, 13 август 2019 г.

Подкрепа вместо помощ


Сигурно на всеки родител се е случвало да има момент, в който детето да му каже „Не мога“ и да потърси вниманието му по начин, по който е свикнало да го получава. Дали ще го погледне с очакване или ще започне да го напада или може би ще започне да напада себе си, няма значение. Много често ние приемаме поканата и запрятаме ръкави, за да се справим със задачата вместо него, или го поощряваме с „ ще се справиш, ти си голямо момче, виж с колко по-трудни задачи си се справял.“

Друг път, ако не желаем да приемаме предизвикателството, реагираме защитно-агресивно като го навикаме: „Глупости не можеш, до сега как си успявал? Я ме остави на мира. Имам си по-важна работа.“ Истината е, че за детето всяка ситуация е различна, защото вътрешното му състояние и обкръжаващата го среда всеки път са различни. Влияят множество фактори, които трудно бихме могли да отчетем в цялост.

Това, което можем да направим, е да го подкрепим да изследва какво му пречи да продължи напред и какво му помага. В повечето случаи децата не се нуждаят от помощта ни, те се нуждаят от подкрепата ни. Нека му помогнем да разгледа кое е това измежду множеството фактори, което му изглежда като непреодолима трудност, как се чувства с нея: „ Я да видим с какво ти е трудно да се справиш?“ Много би ни помогнало да се опитаме да погледнем през неговите очи. Дали е още малък и светът изглежда много голям и недостижим, дали е вече тийнейджър и в него бушуват всевъзможни хормони. Опитайте се да го успокоите, че с него всичко е наред, че е нормално да изпитва това, което изпитва в тази ситуация. Например: „Нормално е да си разтревожен/разгневен/обезсърчен (или каквато друга емоция изпитва), че не ти се получава. Това ми изглежда доста сложна задача за едно момче на тази възраст.“ или „Сигурна съм, че при други обстоятелства ще се справиш по-добре, но знаеш ли, напоследък много ти се насъбра и е нормално да си уморена и в този момент да ти по-трудно да се справиш. Разбирам те, защото аз също съм се чувствала така на ръба на силите си.“

Не е задължително този разговор да се проведе веднага, когато бъде повдигнат. Въпросът кога и как може да бъде договарян между вас. Ако все пак изпуснете нервите си, позволете си да бъдете искрени с детето: „ Знаеш ли, аз също трудно се справям със своите задачи в момента. Не исках да те наранявам, просто имам нужда от малко време, за да приключа тук и ще погледна с какво мога да ти помогна.“

Втората стъпка, която е важно да направим, е да засвидетелстваме прогреса. Нужно е да сме автентични, докато ги хвалим и наистина да виждаме стойността в това, за което говорим. „Виж, ти все пак доста си напреднал, успял си да намериш правилните места, нищо че не си сглобил елемента.“; или „ Е, може би наистина си правила и по-хубави рисунки, но пък виж как хубаво си съчетала цветовете“ или искрена изненада: „Я, какво чаровно човече се е получило тук!“ Винаги може да се намери нещо стойностно в детската дейност, зависи само от гледната точка. Детето на свой ред може да приеме или отхвърли похвалата. Важното обаче е, че я е чуло и може да стъпи на нея и да опита пак.

В зависимост от това дали има достатъчно енергия може да предложите да направи нов опит да се справи със ситуацията с вас до него/нея или да си почине малко, преди да продължи.

Радостта от собствените постижения за децата е незаменима. Благодарение на нея те имат силата да се развиват, да си поставят все нови и нови предизвикателства и да вървят към осъществяването им, водени от вътрешния си импулс за обновление.

Това движение напред е естествено, но не при всички деца е силно изявено от началото на живота им. Затова понякога е нужно родителите да поставят предизвикателства пред децата си, докато поискат да го правят сами. Важно е те да са съизмерими с възможностите им независимо, че на моменти ще ни се иска преминават по-бързо през някои етапи на развитие, защото успехите са това, върху което градят своето самочувствие. Когато мама успешно прави всичко вместо малката си дъщеричка, детето губи силата си и желанието си за живот. Става силно зависимо, а това води и други зависимости след себе си.

А подкрепата започва още в най-ранна детска възраст, когато детето успее да хване дрънкалката си, направи първите си крачки, когато нарисува поредните драскулки и дойде да ни ги покаже, изпълнено с гордост, желаещо и ние да засвидетелстваме успеха му. Може от позицията на възрастен творбата да ни се струва да няма естетическа стойност или каквато и да е значимост в сложния ни живот, изпълнен с множество дейности и отговорности. В дългосрочен план всяка крачка на детето ни е важна и е от съществено значение да намерим начин да се зарадваме на труда му и да отпразнуваме ценността на даденото събитие по най-добрия за нас начин. Възможности много – дали ще поспрем и ще споделим как ни въздейства картината, дали ще я закачим на изложба и ще споделим няколко мига заедно пред нея, дали ще разкрием радостта си от нея пред приятели и роднини в присъствието на детето, или нещо друго, което ни е по-достъпно в дадената ситуация. Важното е да оценим труда им, за да могат за в бъдеще и те да го ценят, да правят най-доброто, на което са способни и да изпитват удовлетворение от стореното.


Автор: Ивилина Зафирова
тел: 0898417727

Градивна ли е критиката?

Фотография Pixabay Преди няколко дни дъщеря ми се прибра от училище развълнувана: „Мамо, нали имаме едни кутии, в които да пишем добрите...