четвъртък, 17 октомври 2019 г.

Децата ни искат да са самостоятелни

Снимка на thedanw от Pixabay
Със  сигурност на всеки родител се е случвало да повтаря по няколко пъти на ден на детето си да си измие зъбите, да се облича за градина или училище, да учи, да си оправя стаята,  да се изкъпе и т.н., а детето като че ли изобщо да не чува какво му се говори или напълно игнорира наставленията, а да поеме самó инициативата да прави всичко това изглежда като мисията невъзможна. В най-добрия случай ще се спре да каже: „Не, не искам да го правя“.  Неодобрението на поведението му от страна на възрастния не само не върши работа, а напротив влошава ситуацията – съпротивата става още по-задълбочена и неосъзната.

Всъщност да израстваме като самостоятелни личности и да носим все по-голяма отговорност за себе си, е естествен процес за всички ни. Децата също дават най-доброто от себе си –  опитат се да се справят, да оцелеят и да осъществят контакт със света по възможно най-добрия начин. И зад нежеланието им да свършат дадена задача със сигурност стои конкретна причина.

Осведомеността за възможните причини за „непослушание“  на децата дава по-голяма яснота за тяхното поведение и успешно справяне създалата се ситуация.

Когато липсва добра връзка с грижещия се за него възрастен, детето не успява да си даде нужната самоподръжка.

Ако на майката ѝ е трудно да се довери на инстинкта на детето си за глад, жажда, сън и т.н., (например детето е значително под нормата за нужни килограми и лекари и близки непрестанно я съветват, че е нужно да яде повече), в тревогата тя си ще вложи голяма част от енергията си да контролира потребностите на детето и удовлетворяването им, а детето остава до късна възраст зависимо от нейните грижи и неспособно да бъде автономно в тази сфера на развитие.

Когато родителите изискват повече от възможностите на малчугана, детето постоянно се чувства не достатъчно добро за тях и силата му и увереността да се справи и с най-простите предизвикателства в ежедневието силно намалява. Съпротивата му се проявява като бунт срещу непосилните задачи. То има нужда те да го ценят повече, заради този, който е, а не заради постиженията си. Не пропускайте кратките мигове, в които можете да се спрете и да кажете: „Ех, колко съм благодарна, че си мое дете“, „Толкова много те обичам“, „Така да ми харесва да те гледам как растеш“, „Щастлив съм, когато си тук“ или каквото друго ви е на сърцето. Не забравяйте посланието да е лично и да е искрено.

Децата имат нужда най-вече от нашето внимание – да застанем до тях, за да ги изслушаме; да им покажем, че са ценни за нас. Имат нужда да чуем какво ги вълнува и да го изследваме заедно; с какво се гордеят и да се гордеем с тях; с какво им е трудно да се справят и да ги подкрепим да си изяснят ситуацията и да намерят сили да се справят с проблема.
 

Ежедневното хленчене на момиченцето „Не мога да си обуя чорапогащника“ не предполага да отивате и да ѝ го обувате вие. Това е вик за помощ, в който детето търси вашето внимание, защото е нещастно. Всяка една проява на безсилие и ниско самочувствие, свързана с изрази като „Не мога“, „Няма да се справя“, „Ще се проваля“ е признак на дълбоко страдание. Загубата на интерес под формата на „Не ми пука“ или „Нищо не искам“, трудността със задържането на вниманието и концентрацията, проявявайки нервност или пасивност като „Не зная“, „Нищо не разбирам“, „Не помня“ също са признаци на депресия, която е резултат от неефективни взаимоотношения с възрастните.

Това, което можем да направим като родители, е да го видим и да го чуем, да намерим начин да прекарваме повече време заедно в пълно приемане – без критика, изискване, обвиняване, отхвърляне, подценяване или надценяване както на него, така и на себе си. Докато децата са малки, това лесно може да стане чрез играта. Безценни моменти на близост може да предложи всяко творчество като рисуване, моделиране, пеене, писане или танцуване. Не е нужно да сте перфектни в това, което правите. Важно е да се заедно. Ако сте твърде ангажирани, не е нужно дори да отделяте специално време за близост. С желание и любопитство всяка дейност може да подпомогне детето да се чувства сигурно и прието, дори смятането на задачи и миенето на чинии. И докато заедно режем картофите на причудливи форми например, можем да разберем толкова много за вътрешния свят на децата си и да заздравим връзката, която някъде се е прекъснала.  За да израствате заедно и да спомогнете вътрешният свят на децата ви да се разшири и обогати, можете да си създадете малки ритуали заедно като четене на приказки преди лягане, време за гушкане, час за рисуване или за игра – всичко, което обичате да правите и бихте могли да го правите заедно.

Преживяно травматично събитие може да предизвика значителен регрес в развитието. Децата рядко дават израз на емоциите си, когато се сблъскат с разтърсваща ситуация като смърт на близък човек, развод на родители, преживяване на насилие, преместване в нов град или дори поява на нов член в семейството. Вместо това в даден момент, който може да настъпи и няколко години по-късно, способностите им се връщат в по-ранен стадий от развитието, в който те са се чувствали сигурни, за да имат силата да излекуват насъбралата се в тях болка. Това самолечение продължава месеци наред и може да е съпътствано от силни страхове, агресивни реакции и самоизолация. Родителите е нужно да проявяват много разбиране и съпричастност към детето си, както и да се грижат безрезервно за него, докато то успее да се събере отново. Ако ситуацията при вас е такава и се притеснявате за психическото здраве на детето си, най-добре се обърнете към специалист, за да ви съпътства в процеса на оздравяване.

Пристрастеността към електронни устройства като мобилни телефони, компютри, таблети и други, както и зависимостите към алкохол, наркотици и хазарт при тийнейджърите всъщност въздействат по един и същ начин върху организма – влияят върху завишеното производство на хормона на удоволствието допамин, който в съчетание с адреналина (хормонът, задействащ инстинкта за оцеляване) превъзбуждат максимално нервната система и не позволяват на човек да се откъсне от въпросния външен стимул. Това  изтощава психиката и организма до краен предел. Децата стават стресирани, депресирани и празни – не харесват живота си или себе си и губят мотивацията си да правят каквото и да било. Не се колебайте да обсъждате рисковете и последствията от подобен род пристрастености от рано, за да си спестите трудностите в последствие. Ако все пак проблемът вече е налице, наред с периода за детоксикация, на детето му е нужна безусловна любов и приемане от страна на родителите, така и подкрепа за намиране на приятелска среда и нови хобита.

Нездравословната диета също пречи на нормалното развитие. Ако детето твърде често е отпаднало и преуморено, без да извършва особена физическа или умствена дейност, проверете дали малчуганът не прекалява със захарите, като под захари имам предвид не само захарта, но и всички подсладители, фруктоза, глюкоза, захароза, малтоза и бързи въглехидрати като бяло брашно и други. Децата обичат тези моментни удоволствия, какво и факта, че веднага след приема стават по-енергични. Трудно забелязват, че в последствие нивата на кръвната захар се редуцират и те започва да чувстват силна умора. Тогава обикновено започват да търсят следващата доза, която ще ги зареди с удоволствие. Пристрастеността към захарта е опасна, колкото всяко друго пристрастяване, тъй като също въздейства на производството на хормона допамин и за възстановяване на нормалните функции на организма е нужна голяма доза самоконтрол. Проверете какво е нужно да включва една здравословната диета и я съобразете с предпочитанията на детето си. В най-общи линии това са разнообразни храни, богати на витамини и минерали, протеини и омега-3.

И независимо какъв е случая, знайте, че когато детето успее да си даде нужната самоподръжка, неуспешното поведение отпада и се замества от по-задоволителни и ефективни начини за контакт със света.

Автор: Ивилина Зафирова

Градивна ли е критиката?

Фотография Pixabay Преди няколко дни дъщеря ми се прибра от училище развълнувана: „Мамо, нали имаме едни кутии, в които да пишем добрите...