- Ханса, защо не можем да летим?
- Защото сме големи и тежки, Лори.
- А как се става малък и лек, че да започна да летя?
- Мечките не летят, Лори.
- Вечно тези ограничения! – въздъхна Лори и се затътри тромаво към поточето.
„Мдаа, тук има нещо много объркано… – мислеше си на ум той – Та аз вече бях съвсем мъничък, когато се родих. И лек бях. И тогава не летях.“
После легна на зелената поляна и се загледа в орлите. Ех как величествено пикираха, и какъв размах имаха крилете им! Как само искаше да се рее заедно с тях в небето.
- Ами да, трябват ми криле! – възкликна той.
И тогава се случи нещо много необичайно: в небето закръжа една странна шарена птица – една такава мека с мустаци под нея. Носеше явно храната си с тях. После взе, че се изви един такъв палав вятър. Птицата се замята ту наляво, ту надясно и накрая се насочи стремглаво към полянката на Лори.
И колкото повече приближаваше, толкова повече Лори различаваше, че храната се движи.
- А, това е човек! – възкликна Лори, когато парапланеристът се приземи на поляната.
- Аааааа, това е мечкаааа! – възкликна човекът, когато видя Лори да се приближава към него. За секунди свали коланите и се шмугна в храстите.
- Е, да си мечка си има своите предимства – подсмихна се Лори и внимателно запристъпва към птицата. Поогледа я – не мърдаше. Подуши я – не миришеше на нищо, което познава. Не изглеждаше никак страшна. После му дойде шантавата идея да се намъкне на мястото, където до преди малко стоеше човека. Оплете се хубаво в коланите и въжетата и хукна да бяга по поляната, а онази ми ти голяма птица отзад взе да се надига и докато Лори стигна до водопадчето, тя вече се беше издигнала изцяло във въздуха.
- Хансааа, виж ме, летяяя! – викна от въздуха Лори.
- Лори, стига с твоите глупости, къде си се скрил?
- Ханса, летя! Чудесата са възможни! Виж ме, над теб съм!
Ханса огледа внимателно стволовете на по-големите дървета, после се загледа и в склона насреща, въпреки че и представа нямаше как Лори може да стигне толкова бързо до там. Накрая забеляза голямата шарена птица и своя приятел да лети под нея.
- Лори, стига с твоите глупости, слизай оттам. Ние не можем да летим!
Лори сияеше. Мечтата му се сбъдна. Все някога щеше да се приземи. Все пак всички рано или късно се приземява. A Докато това се случеше, щеше да се наслаждава изцяло на полета си.
Автор: Ивилина Зафирова
тел: 0898417727
