Животът ни се движи на цикли
Появява се нещо малко.
Усещане.
Импулс.
Нещо, което нарушава покоя.
Понякога е физическо – глад, умора, напрежение.
Понякога е емоционално – раздразнение, копнеж, тъга.
Ако си позволим да го чуем, започва осъзнаването. Разбираме какво всъщност ни липсва.
След това идва мобилизацията – събираме смелост.
Действаме.
Свързваме се.
Настъпва контактът – с човек, с преживяване, с възможност.
И ако цикълът се завърши естествено – усещаме удовлетворение. И покой.
После отново се връщаме в тишината, отворени за следващия импулс.
Това е естественият ритъм на живота.
Защо понякога спираме точно преди да стигнем до това, което искаме?
Имало ли ви се е да започнете нещо с вдъхновение…
и малко преди да стане реално – да се откажете?
Или да усещате, че нещо вътре във вас иска промяна, но да не можете да направите крачката?
