Ролите, които играем

Когато една система е дисфункционална, т.е не е разрешено свободното изразяване, участниците в нея влизат в режим на оцеляване и играят различни роли, вместо да се държат автентично.

 

Триъгълник на драмата

Най-често срещаната игра на сила е Триъгълника на драмата. Ролите са три: Жертва, Насилник (или Преследвач) и Спасител. 

  • Жертвата се чувства безпомощна и търси някой, който да я спаси от другите, които са виновни за нейното нещастие, без да поема отговорност за промяна. 
  • Насилникът обвинява, наказва или критикува, за да се почувства силен или прав. 
  • Спасителят се намесва, за да “помага” дори когато не е поискано, често пренебрегва собствените си нужди, опитвайки се да реши проблемите на другите, което в дългосрочен план поддържа Жертвата зависима и неспособна да порасне. 

Тези роли често се сменят между участниците - Насилникът става жертва на Спасителя, Жертвата се превръща в спасител и т.н. Така поддържат напрежението и зависимостите помежду си.

Взаимоотношенията в партньорските връзки - от хармония и дисхармония към възстановяване

Щастието в партньорските връзки - от хармония към дисхармония

Щастието, за което мечтаем, често е свързано с партньор, с когото да го споделяме. И разбира се, влизаме в партньорска връзка с надеждата тя да се развива добре – човекът до нас да ни допълва, да ни прави щастливи и дори да ни помогне да загърбим всички онези неприятни моменти на болка и разочарование от миналото. 

В началото на една връзка като че ли в стомаха ни пърхат пеперуди, преливаме от любов – открили сме сродната си душа. 

Само няколко месеца по-късно взаимоотношенията започват да прогресират от хармония в дисхармония. Започваме да виждаме все по-ясно в какви илюзии сме се оплели. Всъщност този човек се оказва изкусно обучен да забива копията си в най-болезнените ни рани и в зависимост от тежестта и големината на травмите, които носим, в крайна сметка може да се окажем на изключително тъмно и безнадеждно място. Възможно е да се чувстваме като в капан, да не изпитваме грам любов и да се чудим какво изобщо правим в тази връзка. Културата ни, за съжаление, не ни е оставила много инструменти, с които да се справим с това страдание. Неслучайно толкова връзки приключват с дистанцирани и враждебни партньори, независимо дали те избират да се разделят или да продължат живота си заедно. 

Това, обаче, съвсем не означава, че връзката им е лоша. Напротив – това е характерът на всяка връзка. Тя ни дава ясна картина как работи системата ни от вярвания и по един не особено приятен начин ни помага да се изправим пред загърбените си болезнени чувства, за да прекратим страданието в дългосрочен план. Така можем да се свържем с вътрешния си мир, свободата, хармонията и да изпитаме зрялата и знаеща любов, с която да изберем да  обичаме себе си и партньора си, заедно с недостатъците и несъвършенствата. 

В тази зряла любов няма врагове, няма победители и губещи, няма старание да доказваме правотата си, да контролираме другия или да отвръщаме на ударите. Има ясното разбиране, че в партньорството си сме на една страна и в интерес и на двама ни е да поддържаме пространството помежду ни чисто и в порядък.

 

Стъпки за възстановяване на хармонията във връзката

Какво би ни помогнало да устоим на импулса да влезем в битка или да избягаме, когато се почувстваме изоставени, потиснати или обидени, докато човекът срещу нас ни крещи в лицето или ни залива със студеното си недоволство? Има няколко стъпки, които бихте могли да следвате:

  • На първо място разбирането, че в партньорството няма виновни и невинни. Партньорите взаимно обслужват нагласите си – всеки един потенциален партньор може да бъде възприет като партньор само, ако прилича на вече съществуващия вътрешен образ. Влюбването, само по себе си, е в основата на тази реципрочност –  резонансът на вибрационните честоти, на които са настроени и двамата партньори. С тази осъзнатост мога да вляза в емоционалната върхушка с благодарност, че човекът насреща настойчиво ми показва над какво имам да работя и същевременно с това ми помага да поддържам любопитството за ползите от излекуването на потиснатите чувства. Не забравяйте, че за да живеете в хармонични отношения, трябва да се научите да идентифицирате вашите повтарящи се модели - вашата хореография.



  • Следващата значима задача е да разбера коя част от мен е поела командването – дали мога да остана присъстваща и наблюдаваща в центъра си или се нося на вълната на емоцията на ранената си част. Важно е да преценя дали виждам ясно драмата, разиграваща се между негативните ни образи – какво вижда в мен партньора ми и какво виждам аз в него; как реагирам; и най-вече мога ли да запазя вътрешното си спокойствие и да говоря от позицията на зрялата си част или емоциите са твърде интензивни и имам нужда да се отделя от случващото се, за да си възвърна спокойствието.  Мога ли да съм центрирана и неутрална,  със знанието, че това са само образи, докато виждам, например, партньора си като налагащ се, депресиран или пък изискващ и критикуващ. ….



  • После е нужно да обърнем внимание на това как реагира партньорът, когато му “подадем ръка” – например, ако е имал труден ден - да отправя предложение за почивка и съвместен разговор. Възможно ли е да общуваме осъзнато или човекът срещу нас прави опити за отблъскване на диалога. Не е здравословно да настоявате, ако виждате, че той или тя не е в състояние да се успокои. По-добрият вариант е да се отдръпнете, докато бурята премине, без да се позволявате лошият ден на единия да афектира върху деня на другия. 



  • Избягвайте да генерализирате - не попадайте в капана на приемането, че другият човек просто „е“ по този или онзи начин. Поставете себе си в картинката и проверете какво бихте могли да направите по различен начин, за да предизвикате различен отговор от отсрещната страна. Запитайте се как можете да се освободите от заседналия модел във връзката ви като бъдете креативни, забавни и дори игриви?



  • И накрая, ако искате да разчупите неблагоприятната динамика и да получите повече от връзката си, опитайте да дадете това, което искате. Вместо да се оплаквате, че вече не се забавлявате, например, организирайте вечер навън. Не можете да контролирате партньора си, но сте в състояние да повлияете на взаимодействието помежду ви, като промените собственото си поведение. Това се нарича работа върху връзката ви.

 

Ролите, които играем

Когато една система е дисфункционална, т.е не е разрешено свободното изразяване, участниците в нея влизат в режим на оцеляване и играят разл...